Българските домакинства имат повече активи, но депозитният инстинкт още води играта
Новият Allianz Global Wealth Report поставя България на 36-о място по нетни финансови активи на човек и показва защо спестяванията растат по-бързо от инвестиционната култура.
Българските домакинства влизат в 2026 г. с по-голям финансов буфер, но структурата на този буфер остава силно консервативна. Според новото издание на Allianz Global Wealth Report финансовите активи на домакинствата у нас са достигнали 136,5 млрд. евро през 2025 г., което е ръст от 10% за година. На пръв поглед това е силен резултат: България изпреварва средния световен темп и остава над много страни със сходни доходи. По-важният въпрос обаче е как е натрупано това богатство и колко добре работи то за бъдещите пенсии, образованието на децата и защитата от инфлация.
С нетни финансови активи от 14 790 евро на човек България е 36-а в класацията. Това е полезен ориентир, но не бива да се чете като състезание по национална гордост. Нетната позиция зависи едновременно от активите и задълженията. Докладът посочва, че задълженията на домакинствата са нараснали с 18,1% до 37,2 млрд. евро, един от най-бързите темпове в групата. Така ръстът на брутните активи изглежда по-впечатляващ от ръста на чистото богатство.
Най-ясният сигнал е в избора къде отиват новите спестявания. Депозитите поемат 73,9% от тях, застраховките и пенсионните продукти - 20,8%, а ценните книжа - едва 2,1%. Това е картина на домакинства, които искат сигурност и ликвидност, но все още не превръщат достатъчна част от спестяванията си в дългосрочен капитал. В годината след влизането в еврозоната този навик ще бъде подложен на нов тест, защото депозитът вече се сравнява не само с местни лихви, а с по-широк европейски набор от фондове, облигации и застрахователни решения.
Докладът показва и нещо по-неудобно: българските домакинства са били нетни продавачи на акции за около 0,2 млрд. евро. Това не означава непременно бягство от пазара, но подсказва, че поскъпването на ценните книжа не е било подкрепено от силен нов поток от дребни инвеститори. Ако растежът на портфейлите идва повече от преоценка, отколкото от нови покупки, той е по-крехък при пазарна корекция.
За пенсионните спестители изводът е директен. Частните пенсионни фондове и доброволните спестовни продукти не могат сами да компенсират цялата липса на инвестиционна дисциплина в домакинството. Ако почти всички нови пари отиват в депозити, дългосрочната доходност ще зависи от малък дял на по-рискови активи и от професионалното управление на пенсионните и застрахователните портфейли. Това прави избора на фонд, таксите и инвестиционната политика по-важни, а не по-малко важни.
Добрата новина е, че активите растат реално: Allianz изчислява 6,3% ръст след инфлация през 2025 г. и 18,6% кумулативно увеличение от 2019 г. насам. Лошата е, че това изостава от средното за Източна Европа. България не е бедна на спестявания; тя е бедна на канали, доверие и навик тези спестявания да работят продуктивно. Следващият етап няма да бъде просто повече пари в банкови сметки, а по-добро разпределение между ликвидност, защита, пенсия и реална инвестиция.
Какво да се следи? Първо, дали депозитният дял ще остане толкова висок, когато лихвените условия в еврозоната се нормализират. Второ, дали БФБ, взаимните фондове и пенсионните дружества ще предложат продукти, които домакинствата разбират. Трето, дали дългът на домакинствата ще продължи да расте по-бързо от активите. Богатството вече не е само въпрос колко пари има в системата, а дали тази система помага на хората да ги превърнат в устойчив избор.