Скъпите самолетни билети напомнят, че инфлацията пада по-бавно, когато бизнесът вече е пренастроил цените

Associated Press постави фокуса върху една упорита част от потребителската инфлация: самолетните билети могат да останат високи дори ако реактивното гориво поевтинее. За българските спестители това изглежда далеч от пенсионни фондове и борси, но механизмът е много познат. Когато разходите скачат, цените често се променят бързо. Когато разходите падат, връщането към по-ниски цени е по-бавно, защото фирмите първо проверяват търсенето, капацитета и маржовете.

Авиокомпаниите не купуват гориво по учебникарска спот цена. Те планират месеци напред, използват хеджиране, работят с летищни такси, заплати, лизинги, поддръжка и ограничен капацитет. Ако горивото поевтинее за кратко, компанията може да не намали билетите веднага, защото не знае дали спадът е устойчив. Ако самолетите са пълни, стимулът да се намалява цена е още по-слаб.

Това е важен урок за инфлацията като цяло. Потребителят често очаква симетрия: петролът нагоре - билетите нагоре; петролът надолу - билетите надолу. Но реалната икономика има забавяния, договори, поведенчески навици и пазарна сила. Затова централните банки гледат не само енергийните цени, а и дали поскъпването се е пренесло в услуги, заплати и очаквания. В услугите обратният ход обикновено е по-бавен.

За домакинството това означава, че бюджетът за пътувания и почивки може да остане напрегнат дори при по-спокойни суровини. За инвеститорите авиокомпаниите са тест за маржове. По-евтиното гориво би трябвало да помага, но ако търсенето отслабне или регулаторните разходи се повишат, ефектът върху печалбата може да бъде ограничен. Ако търсенето остане силно, компаниите могат да запазят по-високи тарифи по-дълго.

Има и втори ред за инфлационните очаквания. Когато потребителите виждат, че цените не падат след спад на ключов разход, доверието в дезинфлацията отслабва. Това може да промени поведението при заплати, кредити и спестяване. Ако хората смятат, че услугите трайно поскъпват, те изискват по-висок доход или отлагат по-големи покупки, което променя икономическия цикъл.

Българският ъгъл минава през две линии. Първата е инфлационна: самолетните билети са част от разходите за услуги, а услугите се охлаждат по-бавно от стоките. Втората е поведенческа: когато пътуването поскъпва, домакинствата пренареждат бюджета между почивка, спестяване и други големи покупки. Това може да изглежда далеч от пенсионните фондове, но всъщност е част от реалната покупателна сила, която определя колко хора могат да заделят извън задължителните осигуровки.

Това засяга и туристическия сектор, който е важен за България. Скъпият въздушен транспорт може да променя решенията на чуждестранни туристи, да натиска маржовете на туроператори и да увеличава разходите за бизнес пътувания. Ако билетите останат високи, потреблението не изчезва, но се измества: по-кратки пътувания, по-ранни резервации, по-голяма чувствителност към промоции и по-малко спонтанни разходи. Това е средата, в която фирмените приходи стават по-трудни за прогнозиране.

За портфейлите лепкавите цени в услугите са важни, защото поддържат натиск върху централните банки. Ако услугите не се охлаждат, лихвите могат да останат по-високи, а това влияе върху облигации, акции на растежа, недвижими имоти и кредити. Една история за самолетни билети така се превръща в история за оценките на активите: колко бързо икономиката наистина се връща към ниска инфлация.

Следващото за наблюдение е дали авиокомпаниите ще започнат да конкурират ценово през по-слаби сезони или ще използват по-ниските разходи за възстановяване на балансите си. За спестителя поуката е по-широка: спадът на една суровина не гарантира спад на крайната цена. Реалната доходност зависи от това колко лепкави остават услугите, след като първият ценови шок е минал.