Одитът на АПИ разкри разминаване между договорени работи, финансиране и отчетност

Новопубликуван одит на Сметната палата поставя във фокус финансовото управление на Агенция „Пътна инфраструктура“ през периода от 2020 г. до средата на 2026 г. В официалното съобщение от 2 ноември се описват договори без осигурен ресурс, забавено признаване на задължения и слабости при изпълнението. За спестителите и фирмите темата е как бъдещи бюджети се натоварват с вече поети обещания и доколко отчетността показва навреме действителното положение.

Посочени са около 18,24 млрд. лева възникнали ангажименти за разходи и над 1,5 млрд. лева задължения и разходи, които не са били отчетени своевременно. Сумите са за многогодишен период и в лева. Те не трябва да се четат като едномесечен недостиг в евро или като общ размер на доказана кражба. Новината изисква разграничаване на категории, защото смесването им води до значително по-драматичен, но неточен прочит.

Договорният ангажимент може да се отнася до работа, която още предстои. Задължението може да е възникнало след изпълнение, докато плащането ще настъпи по-късно. Ако документацията и одобрението се забавят, отчетната картина може да изостане от икономическата действителност. Така видимият свободен ресурс не показва непременно колко от бъдещите пари вече е обвързано. Това е основен управленски проблем дори преди да се установи конкретна неправомерна операция.

За изпълнителите на пътни дейности разликата има непосредствено значение. Фирмата може да е платила заплати, материали и подизпълнители, но още да не може да фактурира или да получи одобрение на отчетената работа. При дълго изчакване възниква нужда от оборотно финансиране. Разходът за него и забавянето могат да се разпространят по веригата към по-малки доставчици, които имат по-ограничен достъп до кредит и по-малък паричен резерв.

За публичните финанси рискът е, че вече свършена работа ограничава бъдещия избор. Следващ бюджет може да изглежда като ново решение за разход, въпреки че фактически покрива старо задължение. Това прави по-трудно планирането на нови проекти и сравняването на приоритети. Разумният контрол трябва да започва преди възлагането и да продължава през приемането на работата, вместо да се съсредоточава единствено върху момента на банковия превод.

Докладът обръща внимание и на предварително платени аванси и незавършено изпълнение. Непогасен аванс означава, че още няма призната работа срещу съответната част от плащането. От това не следва автоматично, че парите стоят неизползвани в сметка или са изчезнали. Въпросът е какви доказателства има за изпълнение, какви обезпечения действат и какъв е реалистичният срок за завършване. Тези подробности определят възможността публичният ресурс да се превърне в използваема инфраструктура.

За инвеститора в строителна или доставяща компания отчетените приходи трябва да се четат заедно с вземанията и паричния поток. Голям обем работа не означава непременно бързо постъпване на пари. Концентрацията при един публичен възложител може да създаде сходен риск за много различни договори. Ако фирмата покрива текущите си разходи с все по-кратък дълг, забавено плащане може да има по-голям ефект от показаното в печалбата.

За гражданите ползата от одита не е само в размера на установените проблеми. Важно е дали препоръките водят до по-навременно отчитане, ясни правила за възлагане и проверимо качество. Един завършен път има стойност чрез безопасност, време и достъп до работа, а не единствено като отчетен разход. Обратно, строителен обект с голямо плащане, но без полезно изпълнение, може да остави дългосрочна тежест и бъдещи разходи за довършване.

Новият материал се различава от вече обявената европейска резерва към данните за дефицита през 2025 г. Тук са публикувани подробни констатации за конкретно управление през няколко години. Темите са свързани чрез необходимостта от надеждна отчетност, но не са един и същ факт. Също така изводите за АПИ не могат да се прехвърлят механично върху друг държавен възложител или върху всички фирми, които строят пътища.

Необходимо е също да се избягва двойно събиране на едни и същи суми. Ако определено задължение е част от по-голям договорен ангажимент, добавянето му отново към общия размер би надценило тежестта. Аванс, призната работа и оставаща стойност могат да описват различни етапи на един договор. За надеждна оценка е нужна връзка между тях по конкретни обекти и отчетни дати. Общите числа са отправна точка за въпроси, но не заместват съпоставката, която показва какво още предстои да бъде изпълнено и платено.

Следващият проверим етап е изпълнението на препоръките, коригирането на отчетите и състоянието на конкретните задължения и обекти. Отговорността по отделни случаи изисква съответните процедури и доказателства. За обществената оценка най-важно ще бъде дали между поето обещание, призната работа и плащане се появява навременна и ясна връзка. Без нея нито гражданите, нито контрагентите могат надеждно да оценят каква част от бъдещия ресурс вече е обвързана.