Токенизацията на активи обещава мигновен сетълмент, но доверие не се кодира само с блокчейн

Разговорът за токенизацията на активи лесно се превръща в технологичен жаргон, но същността му е пазарна инфраструктура. Идеята е собствеността върху финансови активи като акции, облигации или фондове да бъде представена чрез дигитален токен върху блокчейн инфраструктура. Според Юлиян Бонзов от BitHub това може да промени начина, по който функционират пазарите, защото сетълментът може да стане по-ефективен.

Най-важното обещание е автоматичният сетълмент: размяната на ценната книга и парите да се случва в една система и почти мигновено. Днес пазарната инфраструктура разчита на множество посредници, клирингови къщи, депозитари, банки, регистри и проверки. Тази система е по-бавна, но е изградена около правна сигурност и управление на риска. Токенизацията иска да запази сигурността, докато намали триенето.

Прогнозите са големи. В материала се цитира оценка, че токенизираните активи може да достигнат 5,5 трлн. долара до 2030 г., при около 30 млрд. долара днес. Дори такава прогноза да се окаже прекалено оптимистична, посоката е ясна: големи финансови институции, технологични компании и регулатори вече разглеждат токенизацията като възможен слой на бъдещите пазари.

За инвеститорите ползите могат да бъдат реални. По-бърз сетълмент намалява част от контрагентния риск и освобождава капитал. Фракционирането може да направи някои активи по-достъпни. По-добрата проследимост може да подобри отчетността. Но тези ползи не идват автоматично. Ако правото на собственост върху токена не е ясно свързано с правото върху реалния актив, технологията създава нова форма на объркване.

Тук регулацията е решаваща. Акция, облигация или фондов дял не стават по-малко финансов продукт, защото са записани върху нова инфраструктура. Трябва да е ясно кой е емитентът, кой е попечителят, къде се пазят парите, как се коригират грешки, какво става при фалит на платформата и какви права има инвеститорът. Без тези отговори токенизацията е красива обвивка върху стар риск.

За малки пазари като България темата може да има два ефекта. Положителният е потенциално по-лесен достъп до международни инвеститори и по-ниски оперативни разходи за някои инструменти. Отрицателният е рискът местният пазар да бъде заобиколен, ако инфраструктурата и надзорът не успеят да се адаптират. Борсите и депозитарите ще трябва да решат дали да участват в промяната или да я гледат отвън.

Пенсионните и взаимните фондове трябва да бъдат особено внимателни. Те не могат да приемат новата инфраструктура само защото е модерна. За тях са нужни правна финалност, надеждно попечителство, одитируеми записи, управление на киберриска и ясно счетоводно третиране. Ако тези условия са изпълнени, токенизацията може да стане полезен инструмент. Ако не са, тя е неподходяща за дългосрочни спестявания.

Има и потребителска страна. Дребният инвеститор често вижда думата „токен“ и мисли за криптовалута. Токенизираната облигация или фондов дял може да е различен продукт, но маркетингът може да размие границите. Затова информацията трябва да бъде проста: какъв е базовият актив, кой стои зад него, как се купува и продава, какви са таксите и какъв е рискът от платформата.

Токенизацията вероятно ще навлезе там, където решава реален проблем: бавен сетълмент, скъпо попечителство, трудна трансгранична собственост или недостъпни активи. Но тя няма да премахне нуждата от доверие. Финансовият пазар не е само база данни; той е мрежа от права, отговорности и правила. Блокчейн може да ускори записа, но не може сам да замени институциите, които правят записа изпълним.