Банковите 2,3 трлн. долара за енергетика показват, че преходът още е и фосилен, и зелен

Новото изследване на BloombergNEF за банковото финансиране на енергетиката е полезно, защото сваля климатичния дебат на равнището на парите. Световните банки са организирали и гарантирали енергийни сделки за 2,3 трлн. долара през 2025 г., с 15% повече спрямо предходната година. Финансирането за нисковъглеродни проекти расте с 16%, но това за петрол, газ и въглища също се увеличава с 13%. Преходът не е права линия.

Причината е търсенето. Центровете за данни, охлаждането, електромобилите и електрификацията изискват повече енергия и повече мрежи. В същото време икономиката още разчита на конвенционални горива за сигурност на доставките и индустриални процеси. За банките това създава двойна логика: финансират зеленото бъдеще, но продължават да финансират и днешната система.

BNEF изчислява, че за път към нетна нула банките трябва да насочват 4 долара към чиста енергия за всеки 1 долар към изкопаеми горива. Реалното съотношение за 2025 г. е много по-слабо: 97 цента за чиста енергия за всеки 1 долар към изкопаеми горива. Това е важна цифра за инвеститорите, защото показва разликата между стратегическите презентации и фактическото кредитиране.

Регионалните различия също са значими. Европейски банки като NatWest изглеждат много по-напред в съотношението между чиста енергия и изкопаеми горива, докато някои северноамерикански банки увеличават енергийното финансиране с по-голям дял към конвенционални доставки. В Азия китайските банки се отличават с по-силен наклон към чиста енергия от японските. Това означава, че енергийният преход не се случва еднакво по света.

За българските спестители темата има два канала. Първо, енергийните цени влияят върху инфлацията, индустриалните разходи и бюджетните компенсации. Второ, глобалните фондове и банки, в които хората инвестират косвено, носят експозиция към компании, проекти и дълг, свързани с енергийния преход. Ако банките финансират едновременно зелени и фосилни активи, портфейлите също носят тази двойственост.

Следващото за наблюдение е дали съотношението ще се подобрява с реални сделки, а не само с обещания. Данните показват, че капиталът вече се движи, но още не достатъчно бързо, за да изпълни климатичните цели. За инвеститорите това означава внимателно четене на банковите и енергийните експозиции: преходът може да носи възможности, но и много активи, които ще бъдат преоценявани при промяна на политика, технологии и цени.

Тази двойственост ще се вижда и в отчетите на банките. Институция може да има амбициозни климатични цели, но едновременно да увеличава кредити към газова инфраструктура, LNG терминали или петролни компании с аргумент за енергийна сигурност. Понякога това може да е оправдано в преходен период. Проблемът идва, когато инвеститорите не могат да различат финансиране за стабилизация от финансиране, което заключва нови емисии за десетилетия.

За България темата минава през цената на електроенергията, индустриалната конкурентоспособност и нуждата от мрежови инвестиции. Ако европейските банки стават по-внимателни към въглеродния риск, финансирането за стари енергийни активи може да поскъпне. Ако в същото време мрежите, съхранението и възобновяемите мощности не получават достатъчно капитал, потребителят може да плати прехода чрез по-високи системни разходи.

Портфейлният извод е, че енергийният преход не е отделен сектор, а макро фактор. Той засяга банки, застрахователи, индустрия, транспорт, технологии и държавни бюджети. Затова фонд с широка глобална експозиция може да носи климатичен и енергиен риск дори когато не инвестира директно в петролна компания. В следващите години качеството на разкриването ще бъде почти толкова важно, колкото самата доходност.