181 млн. евро батериен арбитраж: голям спред, различен от нетната печалба

Изчисленията за българския електроенергиен пазар, публикувани на 10 октомври от Investor.bg, дават конкретен финансов мащаб на батерийното съхранение. Анализът на Иван Йончовски, основан на данни на ЕСО и ENTSO-E, съпоставя 289 млн. евро стойност на разредената електроенергия със 108 млн. евро при зареждането през юни–септември. Разликата е 181 млн. евро. Това е важна нова оценка на брутния арбитражен спред, която не трябва да се представя като проверена нетна печалба на всички оператори.

Механизмът е сравнително лесен за разбиране. Батерията купува или приема електроенергия в едни часове и я отдава в други. Ако ценовата разлика е достатъчна, преместването във времето има стойност. Инвестиционната задача обаче е тази стойност да покрие всички разходи и вложения капитал. Две големи суми за покупки и продажби не са достатъчни, за да се получи окончателна оценка на възвръщаемостта.

Първото разграничение е между пазарната стойност на енергията и парите, които действително остават при конкретния собственик. Значение имат договорите, начинът на търговия и участието на посредници. Обобщените данни могат да показват възможността, създадена от пазара, без да разкриват разпределението ѝ между отделните участници. От тях не следва, че всеки батериен проект е получил еднакъв резултат или че всички работят с еднаква ефективност.

Второто разграничение са техническите загуби. Зареденото количество не се връща изцяло като продаваема електроенергия. Преобразуването и работата на системата имат разход, а акумулаторните клетки се износват. По-честото използване може да увеличи текущите постъпления, но и да приближи необходимостта от подмяна. За дългосрочния инвеститор е важно колко струва всеки цикъл, когато се включи животът на оборудването.

Към това се добавят финансирането, обслужването, застраховането и мрежовите условия. Проект с по-скъп заем може да превърне същия пазарен спред в много по-слаб остатъчен доход. Неочаквана техническа пауза може да съвпадне точно с най-ценните часове. Затова добрата стопанска оценка използва реално наличната мощност и действителните разходи, вместо да умножава най-силния месец по целия срок на инвестицията.

Публикацията посочва и нетен износ на електроенергия за 528 млн. евро през разглеждания период. Тази сума характеризира по-широкото пазарно положение и не трябва да се прибавя към батерийния спред като отделна печалба на същите оператори. Различните агрегати могат да описват свързани потоци. Смесването им би преувеличило икономическия резултат, без да даде информация за конкретен проект или собственик.

Особено важна е повторяемостта. Когато повече батерии се зареждат в евтините часове, те увеличават търсенето тогава. Когато едновременно продават в скъпите часове, увеличават предлагането. И двете движения могат постепенно да свият разликата, която първоначално ги е привлякла. Това е нормален пазарен ефект на конкуренцията, а не непременно признак, че технологията е изгубила полезността си.

За потребителите подобно свиване може да е полезно, ако изглажда крайностите в цените. За собственика на батерията то може да означава по-ниски арбитражни приходи. Една инфраструктура може да носи обществена полза и едновременно да стане по-трудна инвестиция за нов участник на висока входна цена. Затова трябва да се разграничават ползата за електроенергийната система и възвръщаемостта на капитала.

Друг риск е зависимостта от кратък необичаен период. Силен сезон може да съчетае благоприятни цени, достъп до мрежата и подходящ производствен профил. Следващ сезон може да даде друга комбинация. Стопанският модел има нужда от проверка при по-тесен спред, повече конкуренти и технически прекъсвания. Това не обезсилва отчетената възможност, но променя начина, по който тя се използва в инвестиционна прогноза.

За българските спестители темата е релевантна и когато нямат пряка инвестиция в батерия. Енергийните разходи влияят върху фирмите, доходите и потреблението. Фондове и публични компании могат да имат различни връзки с този сектор чрез оборудване, финансиране или експлоатация. Самият етикет „съхранение“ обаче не показва коя част от приходите получава конкретният емитент и кой поема оперативния риск.

При оценката на отделна инвестиция трябва да се търси отчет за действителните постъпления, разходите и задълженията. Публичен секторен анализ е отправна точка за въпроси, а не заместител на фирмената документация. Полезни са данните за използване, оставащ капацитет, ограничения за достъп и начина на управление на търговията. Важна е и способността на оператора да реагира, когато пазарната разлика се промени.

Следващите наблюдения трябва да покажат как се движи спредът извън силните летни месеци и при повече работещи мощности. Числото 181 млн. евро показва, че преместването на енергия във времето вече има измерим пазарен мащаб. То не определя автоматично справедлива цена на нов проект. Инвестиционната стойност започва от тази възможност, но завършва с разходите, повторяемостта и действителния доход за собственика.