ББР иска над 1 млрд. евро нов ресурс, но тестът ще бъде качеството на проектите
Новият надзорен съвет и заявката за финансиране към малкия бизнес, земеделието, общините и стратегическите производства връщат въпроса как държавният капитал мобилизира частен.
Българската банка за развитие влиза в нов управленски цикъл със заявка за ресурс над 1 млрд. евро за бизнеса и стратегически инвестиции. Новият надзорен съвет поставя акцент върху малките и средните предприятия, земеделието, общините, стратегическите производства и гаранционните инструменти през търговските банки. Това е амбициозна рамка, но за спестителите и инвеститорите най-важният въпрос не е само колко пари ще бъдат мобилизирани, а какъв риск ще остане в държавната институция и каква възвръщаемост ще получи икономиката.
Развойната банка има трудна роля. Тя трябва да влиза там, където частният капитал е предпазлив, но не трябва да замества дисциплината на пазара. Ако финансира устойчиви проекти, които отварят достъп до кредит за малки фирми или помагат на общини да изградят инфраструктура, ефектът може да бъде реален. Ако обаче ресурсът се насочи към слабо подбрани проекти, политически удобни клиенти или прекалено концентрирани експозиции, държавната гаранция се превръща в скрит риск за данъкоплатеца.
Затова обещанието за партньорство с търговските банки е важно. Гаранционните програми могат да усилят кредитния капацитет, без ББР да носи целия риск сама. Но този модел работи само ако стимулите са подредени правилно. Търговската банка трябва да има достатъчно собствен интерес да оценява проекта, а ББР трябва да следи не само броя на договорите, а качеството на портфейла, просрочията и реалните инвестиционни резултати.
За капиталовия пазар темата има втори слой. Ако ББР подкрепя компании, които растат, излизат на борсата или емитират облигации, тя може да помогне за създаване на по-дълбок местен инвестиционен поток. Ако парите останат заключени в двустранни кредити без прозрачност и без връзка с публичния пазар, ефектът върху дребните инвеститори ще бъде косвен и ограничен. Развойната политика може да бъде мост към БФБ, но само ако проектите имат отчетност, мащаб и корпоративно управление.
Заявеният фокус върху земеделието и стратегическите производства е логичен в среда на по-скъпа енергия, по-несигурни вериги на доставка и нужда от местен капацитет. Но точно тези сектори изискват по-добра оценка на климатичен, технологичен и пазарен риск. Земеделски проект без водна стратегия или производствен проект без ясна енергийна ефективност може да изглежда национално важен, но да стане финансово слаб при първия шок.
Важен ще бъде и въпросът дали новият ресурс ще стигне до малки фирми извън най-големите градове. Ако програмите останат достъпни само за компании с вече силни счетоводни екипи и банкови отношения, ефектът върху регионалната икономика ще бъде ограничен. Ако обаче гаранциите и кредитните линии намалят реалната цена на финансиране за жизнеспособни предприятия, ББР може да помогне за по-широка данъчна база, повече работни места и по-стабилни местни доходи. Това е каналът, през който държавната банка става важна и за домакинствата.
Следващият тест за ББР ще бъде публичната отчетност. Инвеститорите и гражданите трябва да виждат кои програми работят, какви загуби се очакват, как се измерва допълнителният ефект и как се избягва концентрация на риска. Над 1 млрд. евро е достатъчно голяма сума, за да промени достъпа до финансиране, но и достатъчно голяма, за да направи грешките скъпи. Най-добрият сценарий е банката да стане катализатор за частен капитал. Най-слабият е да се превърне в поредния канал за евтин ресурс без дисциплина.