Morgan Stanley вече вижда риск от петролен излишък след частичното отваряне на Ормуз
След месеци на военна премия пазарът на петрол рязко се обръща към въпроса дали предлагането няма да надмине търсенето.
Bloomberg съобщава през NDTV Profit, че Morgan Stanley е понижила прогнозите си за петрола, след като трафикът през Ормузкия проток се възстановява по-бързо от очакваното. Само преди седмици инвеститорите оценяваха риск от недостиг, удари по кораби и по-високи застрахователни разходи. Сега същият пазар започва да говори за излишък, защото американското предлагане остава силно, а китайското търсене изглежда слабо.
Тази промяна е показателна за колко бързо енергийните пазари преминават от страх към пренасищане. Ормуз е ключов за световните доставки, но ако корабите започнат да минават отново, рисковата премия се изпарява. Спадът на Brent през тримесечието вече показва, че трейдърите не чакат пълно политическо уреждане, за да променят позициите си.
Войната с Иран не е приключила като риск. Вашингтон и Техеран все още спорят за режима на движение през протока, а дипломатическите сигнали остават противоречиви. Но пазарът често ценообразува вероятности, не сигурност. Ако танкерите се движат, застрахователите постепенно се връщат, а купувачите получават суровина, цената започва да отразява физическото възстановяване.
За производителите това е неприятен обрат. По-ниските цени ограничават бюджетните приходи на държави износителки и могат да натиснат инвестиционни планове в шистовия сектор. За потребителите и централните банки обаче по-евтиният петрол е облекчение. Той намалява част от инфлационния натиск, който войната в Залива създаде през последните месеци.
Китай е другият важен фактор. Ако фабричната активност се подобрява главно заради износ, но вътрешното потребление остава вяло, глобалното търсене на енергия може да не расте достатъчно, за да абсорбира предлагането. Това прави всяка прогноза за петрол зависима едновременно от геополитика и от китайския цикъл.
Основният извод е, че Ормуз вече не е само военна тема, а тест за това колко трайна е инфлационната премия. Ако протокът остане отворен, пазарът ще гледа към запаси, Китай и американско производство. Ако напрежението се върне, цените могат да скочат отново. Засега Morgan Stanley сигнализира, че балансът се измества от страх към излишък.
Това има значение и за Европа, където по-ниската енергия би помогнала на инфлацията, но прекалено рязък спад може да сигнализира слабо глобално търсене. За централните банки петролът е едновременно облекчение и предупреждение: добрата новина за цените не винаги е добра новина за растежа. Затова реакцията на облигациите и валутите ще бъде почти толкова важна, колкото самата цена на Brent.