OPEC връща част от петрола, след като трафикът през Ормуз се отпушва
Рязкото възстановяване на доставките след войната около Иран променя баланса на пазара и сваля напрежението от цените на суровия петрол.
Bloomberg съобщава чрез NDTV Profit, че производството на OPEC е скочило през юни, след като част от износа през Ормузкия проток се е възстановила след мирното споразумение между САЩ и Иран. Най-големите увеличения идват от Кувейт, Саудитска Арабия и Иран, но общото производство все още остава значително под нивата отпреди войната. Това прави новината едновременно успокояваща и непълна: пазарът вижда повече барели, но не и пълно връщане към нормалност.
За инвеститорите важният въпрос е не само колко петрол излиза от Персийския залив, а дали транспортните маршрути вече могат да се смятат за устойчиви. По време на конфликта част от товарите са се движили по обходни и по-малко прозрачни канали. Сега по-откритото преминаване през протока намалява военната премия в цената на Brent, но не премахва риска от ново напрежение, ако политическите договорки се разклатят.
Има и втори ефект: възстановяването на доставките идва в момент, когато търсенето в Китай не изглежда особено силно. Ако предлагането се нормализира по-бързо от потреблението, пазарът може да премине от страх от недостиг към притеснение за излишък. Това е обрат, който засяга енергийни компании, държавни бюджети в Залива, инфлационни очаквания и решенията на централните банки.
За Европа по-ниският петрол носи облекчение, защото намалява натиска върху транспортните разходи и потребителските цени. За Русия картината е по-сложна. Bloomberg отбелязва, че руският износ е подкрепен от украинските удари по рафинерии, които оставят повече суров петрол за продажба навън. Така войната в Украйна и стабилизацията около Иран се преплитат в един и същ енергиен баланс.
Следващата среща на OPEC+ ще покаже дали алиансът иска да продължи с малки увеличения на квотите или ще предпочете предпазливост. Ако цените останат около по-ниските нива, производителите ще трябва да решат дали да защитават пазарен дял или приходи. За потребителите това е добра новина в кратък срок, но за дългосрочните портфейли остава рискът от нови геополитически прекъсвания.
Затова тази история не е просто за петролни барели. Тя е тест за това дали пазарите вече могат да оценяват Близкия изток като контролируем риск, а не като постоянна криза. Засега цената казва, че напрежението е спаднало. Историята от последните месеци обаче показва, че енергийната сигурност остава зависима от дипломация, военна сдържаност и няколко тесни морски маршрута.