Банките печелят повече, но августовите числа казват и нещо за цената на риска

Августовите данни на БНБ показват банкова система, която продължава да печели силно, но вече не може да бъде описана само с думата стабилност. Печалбата за първите осем месеца достига 1,4 млрд. евро, с 11,3% повече на годишна база. Активите са 121 млрд. евро, депозитите - 100,8 млрд. евро, а ликвидното покритие остава далеч над минималното регулаторно изискване. Това е комфортна снимка, но зад нея се вижда по-сложна динамика между кредитен растеж, маржове и бъдещи загуби.

За вложителите най-важното число е депозитната база. Тя расте с още 191 млн. евро за месец, като депозитите на домакинствата се увеличават с 397 млн. евро. Това потвърждава картината от докладите за богатството: българите продължават да предпочитат банковия депозит като първа линия на сигурност. След влизането в еврозоната този навик не изчезна; просто вече се измерва в евро и се сравнява по-лесно с условията в други държави.

За кредитополучателите картината е смесена. Общите брутни кредити и аванси намаляват на месечна база, но кредитите за домакинства продължават да растат. Само обезпечените с жилищен имот заеми са нагоре с 346 млн. евро за месец. Това означава, че жилищният кредит остава основният канал, през който домакинствата поемат дългосрочен лихвен риск. При високи цени на имотите дори малка промяна в доходите или лихвите може да се усеща по-силно от статистическата средна стойност.

Печалбата на банките не е проблем сама по себе си. Печелившите банки са по-способни да финансират икономиката, да инвестират в технологии и да поемат загуби. Но когато печалбата расте едновременно с кредитната експозиция на домакинствата, регулаторът и клиентите трябва да гледат не само текущия резултат, а качеството на портфейла. Именно затова ръстът на начислените обезценки е важен сигнал. Той не казва, че системата е в риск; казва, че рискът вече струва повече.

За инвеститорите в банкови акции и облигации августовата картина поставя въпроса дали високите печалби са устойчиви. Лихвеният цикъл в еврозоната, конкуренцията за депозити и политическият натиск около банковите данъци могат да променят маржовете. Ако депозитните лихви започнат да се покачват по-бързо или ако кредитният риск се материализира, част от сегашната доходност ще се прехвърли към разходи.

Системната ликвидност остава силна, което е добра новина за вложителите. Но ликвидност и доходност не са едно и също. Банка може да е много ликвидна и едновременно да бъде изправена пред натиск върху маржовете. Затова следващите месечни данни трябва да се четат заедно: депозитни потоци, ипотечно кредитиране, обезценки, капиталови буфери и нетен лихвен доход.

Има и поведенчески ефект. Когато банките изглеждат много печеливши, клиентите по-лесно приемат, че системата е непоклатима, а политиците по-лесно виждат в сектора източник на еднократни приходи. И двете реакции могат да бъдат опасни. Силната печалба трябва да остане буфер за лоши кредити и технологична устойчивост, а не само повод за спор кой да получи част от нея.

Голямата практическа поука е, че банковата стабилност вече е част от личното финансово планиране. Депозиторът трябва да следи реалната доходност след инфлация. Кредитополучателят трябва да оставя буфер за плащанията. Инвеститорът трябва да гледа не само печалбата, а и цената на риска. Августовите числа са добри, но не са покана за самодоволство.