БНБ защити правото си да предупреждава за банковия данък: независимостта също е финансова инфраструктура

Българската народна банка заяви, че оценяването на мерки, които могат да засегнат банковия сектор, финансовото посредничество, кредитирането и финансовата стабилност, е част от нейните институционални функции. Поводът е публичната критика към позицията на управителя на БНБ за предложения данък върху свръхпечалбите на банките. На пръв поглед това е институционален спор, но за спестители, кредитополучатели и инвеститори той има много конкретен смисъл: кой има право да каже каква е цената на една фискална идея.

Данъкът върху банковите печалби често звучи политически привлекателно. Банковият сектор печели повече в среда на високи лихви, а бюджетът търси приходи. Проблемът е, че банките не са обикновен сектор. Те са тръбата, през която минават депозити, ипотечни кредити, фирмено финансиране, държавни ценни книжа и платежна инфраструктура. Ако мярката промени стимулите за кредитиране или цената на капитала, ефектът може да стигне далеч отвъд акционерите.

БНБ подчертава, че решенията за данъци и фискална политика са в правомощията на правителството и Народното събрание. Но професионалната оценка на последствията за финансовата система не е участие в политически процес. Това разграничение е важно след присъединяването към еврозоната, защото независимостта на централната банка вече се чете и през институционалната рамка на Евросистемата. Пазарът гледа не само какво се решава, а и дали експертните предупреждения могат да бъдат казани навреме.

За домакинствата потенциалният риск е в кредита. Ако допълнителното облагане бъде прехвърлено през по-високи маржове, по-строги условия или по-нисък апетит за риск, това може да оскъпи ипотеките и фирмените заеми. Ако банките запазят кредитирането, но намалят възвръщаемостта си, ефектът може да се види в оценките на банковите акции, дивидентната политика или цената, на която държавата и бизнесът се финансират.

Това не означава, че банковите печалби не трябва да бъдат обществено обсъждани. Означава, че дебатът трябва да измерва втория ред. Една мярка може да носи бюджетен приход днес и да повиши цената на кредита утре. Може да изглежда справедлива за вложителите, но да намали конкуренцията, ако по-малки банки имат по-малък буфер. Може да бъде еднократна, но да създаде очакване за повтаряем риск при всяка печеливша година.

Позицията на БНБ идва и в момент, в който банковата система вече е под по-внимателен европейски поглед заради присъединяването към еврозоната. Това прави посланието по-чувствително: стабилността не е само национален политически въпрос, а част от общата рамка на надзор, капитал и доверие. Ако инвеститорите започнат да виждат банковата печалба като обект на непредвидими секторни данъци, те ще оценяват по-високо не само банките, но и корпоративния дълг, който зависи от тяхното кредитиране.

За капиталовия пазар въпросът е и репутационен. Ако секторен данък се въвежда без ясна методика, чуждестранният инвеститор не гледа само банковите акции. Той пита дали същата логика може да бъде приложена към енергетика, телекомуникации или други печеливши отрасли. Това повишава несигурността при оценяване на бъдещи парични потоци. Затова спорът между министър и централна банка е всъщност спор за предвидимостта на правилата.

Следващото за наблюдение е дали предложението ще бъде прецизирано с оценка на въздействието и как ще реагират банките в лихвени условия, които вече са напрегнати от европейската среда. За спестителите основният урок е, че независимата централна банка не е абстракция. Тя е част от инфраструктурата, която прави депозитите, кредитите и държавните облигации предвидими.