БНБ оставя антицикличния буфер на 2,25%: кредитният цикъл остава под надзор

БНБ запази антицикличния капиталов буфер за кредитни рискови експозиции в България на 2,25% за четвъртото тримесечие на 2027 г. На пръв поглед решението е техническо и отдалечено във времето. Всъщност то е важна част от начина, по който централната банка гледа на кредитния цикъл. Буферът е капиталова възглавница: той цели банките да имат повече ресурс, когато кредитът расте бързо и рискът може да се натрупва преди да се види в просрочията.

БНБ посочва, че към края на второто тримесечие на 2026 г. съотношението кредит към БВП е 77,9%, а отклонението от дългосрочния тренд е отрицателно. Стандартният референтен индикатор би насочил към нулева стойност на буфера, но централната банка използва по-широка оценка. Това е съществено: ако една формула не улавя адекватно цикличните рискове, регулаторът гледа към допълнителни индикатори за кредитен пазар, задлъжнялост, имоти и обща икономическа среда.

За спестителите и кредитополучателите решението не означава непосредствена промяна на месечната вноска. То обаче влияе върху поведението на банките. Повече капиталова дисциплина може да запази системата по-устойчива при шок, но също така поставя рамка за това колко агресивно банките могат да растат. В период на силно жилищно кредитиране това е важно, защото ниската цена на риска днес често изглежда убедителна точно преди условията да се променят.

БНБ отчита, че банковият сектор остава устойчив, подкрепен от солидна капиталова позиция и ликвидни буфери. Същевременно годишният кредитен растеж в неправителствения сектор се ускорява през първото полугодие, а търсенето на кредити от домакинствата се подкрепя от ниските лихви по ипотеките и стабилния пазар на труда. Това е комбинация, която изглежда здрава, докато доходите и цените на активите растат. Ако пазарът се обърне, същата комбинация може да стане източник на напрежение.

Външният фон прави решението по-значимо. Геополитическото напрежение, енергийните цени и по-слабите глобални перспективи могат да натиснат и икономическата активност, и инфлацията. За България каналите са видими: по-слабо външно търсене, по-високи разходи за енергия и услуги, по-скъпо финансиране и по-непредвидими инвестиционни планове. Капиталовият буфер е начин банките да не влизат в такъв период с прекалено тънка защита.

За домакинствата практичният урок е да не приемат системната устойчивост като лична устойчивост. Банката може да е добре капитализирана, но конкретният кредитополучател пак трябва да има резерв. За инвеститорите в банкови акции или облигации буферът е част от оценката на бъдещата доходност: повече сигурност може да означава по-нисък простор за агресивен растеж, но и по-малка вероятност от болезнени изненади. Във финансовата система добрата новина често е скучна. Тук скуката е именно целта.

Какво да се следи занапред: дали БНБ ще запази същия тон, ако ипотечното кредитиране остане много силно; дали банките ще променят стандартите за самоучастие, срок и оценка на обезпеченията; и дали цените на жилищата ще се движат в синхрон с доходите. Антицикличният буфер не решава тези въпроси сам, но създава капиталова рамка, в която евентуалните грешки да не се превърнат веднага в системен проблем. Именно затова тази техническа новина заслужава място до по-видимите данни за кредит и депозити.

Тя показва и как надзорът се опитва да действа преди цикълът да стане очевиден за всички.