Кредитът пак ускорява през август, а спестяванията стигат 87,7 млрд. евро

Новите данни на БНБ за август показват ускоряване на банковото кредитиране в България. Кредитите на неправителствения сектор нарастват с 16,7% на годишна база и достигат 66,994 млрд. евро, след 16,5% годишен ръст през юли. За спестителите и кредитополучателите това е важен сигнал: финансовата система продължава да подава ресурс към икономиката, но темпът на нарастване остава висок в момент, когато регулаторът вече гледа внимателно към цикличните рискове.

Домакинствата са в центъра на картината. Заемите за домакинства и обслужващи ги нетърговски организации са над 32,637 млрд. евро и растат с 20,8% спрямо август 2025 г. Жилищните кредити достигат 19,328 млрд. евро, с годишен ръст от 25,2%, малко под юлските 25,7%. Потребителските кредити са 12,286 млрд. евро и ускоряват до 15,9% годишно. Това не е автоматично лоша новина, но е знак, че балансите на домакинствата стават по-чувствителни към доходи, цени на имоти, лихвени условия и пазар на труда.

Фирменият кредит също се движи нагоре. Заемите за нефинансови предприятия се увеличават с 13,7% на годишна база и достигат 29,256 млрд. евро. Този ръст може да означава инвестиции, оборотно финансиране и адаптация след влизането в еврозоната, но може и да отразява по-скъпа нужда от ликвидност. За инвеститорите разграничението е съществено: кредит, който финансира продуктивни проекти, е различен от кредит, който само покрива натиск върху маржовете.

Депозитната страна изглежда стабилна. Спестяванията на бизнеса и домакинствата са 87,696 млрд. евро към края на август при 86,305 млрд. евро месец по-рано и растат с 15,4% годишно, колкото и през юли. Това означава, че банковата система има значителна депозитна база, но не казва как е разпределена тя между домакинства, фирми, разплащателни средства и срочни продукти. За отделния спестител ключовият въпрос остава реалната доходност след инфлация и такси.

Особено важен е контрастът между силен кредит и силни депозити. Когато и двете растат, системата изглежда ликвидна, но рисковете могат да се трупат тихо. Ако имотният пазар забави, доходите отслабнат или лихвите се променят, най-уязвими ще бъдат домакинства с висок дълг и малък буфер. При фирмите рискът е в проекти, които изглеждат приемливи при днешна цена на капитала, но стават трудни при по-слаби продажби или по-строги кредитни стандарти.

Затова августовските числа не трябва да се четат като повод за паника или еуфория. Те са проверка на личната финансова устойчивост. За домакинство с ипотека това означава да тества бюджета си при по-високи разходи и временен спад на дохода. За спестител с депозит означава да сравни сигурността на номинала с покупателната сила. За инвеститор означава да гледа банките не само през печалбата, а и през качеството на кредитния портфейл. Високият ръст е добър само ако остава обслужваем.

Следващите месеци ще бъдат важни заради сезонния ефект върху разходите, очакванията за доходите и поведението на имотния пазар. Ако кредитът продължи да расте по-бързо от депозитите и доходите, въпросът за буферите ще стане по-остър. Ако темпът се успокои, банките ще имат по-добър шанс да запазят качеството на портфейлите без рязко затягане. За обикновения читател най-полезната проверка е проста: колко месеца разходи може да покрие без нов кредит, ако лихвата, работата или цената на имота се окажат по-неблагоприятни от днешния сценарий.