След еврото стабилността вече ще се мери с цени, кредит и доверие в спестяванията
Посланието на БНБ е, че успешният технически преход към еврото е само начало; следващият тест е качеството на кредитния цикъл.
Седем месеца след въвеждането на еврото в България дебатът постепенно се измества от техническия преход към качеството на финансовия живот. Управителят на БНБ Димитър Радев формулира този преход ясно: обществото няма да оценява еврозоната само по това дали сметките са превалутирани и плащанията са минали без прекъсване. Оценката ще се формира чрез цените, лихвите, достъпа до кредит и сигурността на спестяванията.
Това е важна промяна в критерия за успех. Техническият преход беше огромна операция, засягаща договори, банкови сметки, каси, търговци, заплати и публични плащания. Ако той е минал без системни сътресения, това е реален институционален успех. Но за домакинствата добрата система не е само тази, която сменя валутата без грешка. Добрата система е тази, която пази покупателната способност, не допуска кредитна еуфория и поддържа доверие в банките.
България влиза в този етап с добре капитализирана и ликвидна банкова система, но Радев предупреждава, че това не трябва да се изразходва в преследване на краткосрочен пазарен дял. Това послание е насочено към банките, но засяга и клиентите. В среда на евро, по-дълбока интеграция и потенциално по-лесен достъп до финансиране, конкуренцията за кредити може да се засили. Ако стандартите се разхлабят, днешният растеж става утрешен проблем.
Кредитът е полезен, когато финансира производителни инвестиции, жилища при устойчив доход и бизнеси, които могат да обслужват задълженията си. Той е опасен, когато се раздава върху оптимистични предположения за заплати, цени на имоти или вечна ниска безработица. След еврото България няма валутен борд като психологическа рамка по същия начин; тя участва в Евросистемата. Това увеличава нуждата от ясна макропруденциална политика и ранно разпознаване на концентрации.
За спестителите връзката с пенсионните и взаимните фондове е пряка. Лихвената среда влияе върху облигациите, банковите акции, имотните оценки и доходността на депозитите. Ако кредитният цикъл се нагрее, фондовете могат временно да изглеждат печеливши чрез по-високи цени на активите. Ако цикълът се обърне, същите активи стават източник на загуби. Затова стабилността след еврото не е само тема за банкери, а за всеки с дългосрочни спестявания.
Цените са другият канал. Много хора ще съдят еврото през ежедневната сметка в магазина, дори когато причините за инфлацията са външни: енергия, храни, заплати, данъци или глобални вериги. БНБ трябва да обяснява инфлацията разбираемо, защото недоверието често се ражда от смесица между реално поскъпване и неяснота кой носи отговорност. Ако институциите комуникират сухо, празното пространство се запълва от подозрение.
Банките имат собствен тест. Те трябва да показват прозрачни отношения с клиентите, достатъчни капиталови резерви и ценообразуване, което отчита различни сценарии за лихвите в еврозоната. Това не е призив да се спре кредитът. Българската икономика има нужда от финансиране за инвестиции, енергийна трансформация, инфраструктура и иновации. Въпросът е дали кредитът ще подкрепя производителен растеж, или ще финансира надценени активи и прекомерна задлъжнялост.
За домакинствата практичният извод е да не приемат по-лесния кредит като безплатна стабилност. Еврозоната намалява валутния риск спрямо основната валута на доходите и спестяванията, но не премахва лихвения риск, инфлационния риск и риска от спад на дохода. Добрата лична финансова стратегия след еврото остава същата: резерв, умерен дълг, ясна цена на кредита и диверсифицирани спестявания.
Следващият етап ще се измерва по данни, не по символи. Инфлацията трябва да се доближава устойчиво до ценова стабилност. Кредитът трябва да расте без прекомерна задлъжнялост. Банките трябва да могат едновременно да поемат шокове и да финансират икономиката. Ако това се случи, еврото ще бъде повече от технически успешна операция. То ще бъде по-силна рамка за доверие. Ако не, обществото ще запомни не датата на прехода, а цената на всекидневието.
Политическият риск е да се търси бърза популярност чрез натиск върху лихви, такси или кредитни условия, вместо чрез по-добра конкуренция и надзор. Финансовата стабилност рядко носи незабавни аплодисменти, защото успехът й е липсата на криза. Но след влизането в еврозоната България ще бъде сравнявана по-лесно с други страни. Това означава, че слабите решения ще се виждат по-бързо, а силната дисциплина може да намали рисковата премия за цялата икономика.
За гражданите най-полезният ориентир ще бъде поведението на банките при конкуренция за клиенти. Ако офертите стават по-ясни, договорите по-разбираеми, а кредитната оценка по-строга, еврозоната ще работи като рамка за зрялост. Ако конкуренцията мине през скрити такси и агресивно кредитиране, техническият успех на прехода ще започне да губи обществена стойност.