Депозитите и кредитите растат едновременно, а това прави банковия цикъл по-труден за четене

Юлската парична статистика на БНБ показва едновременно силни депозити и ускоряващо кредитиране. В края на месеца кредитите за неправителствения сектор достигат 66.369 млрд. евро, или 53.3% от БВП, и растат с 16.5% на годишна база. Депозитите са 86.305 млрд. евро, или 69.3% от БВП, с годишен ръст 15.4%. Това не е проста история за оптимизъм. Това е банков цикъл, в който домакинствата държат много ликвидност, но същевременно поемат повече дълг.

Най-чувствителният ред за спестителите са жилищните кредити. Те достигат 19.022 млрд. евро и се увеличават с 25.7% спрямо юли 2025 г. Потребителските кредити са 12.089 млрд. евро и растат с 15.4%. Когато ипотеките растат толкова бързо, пазарът на имоти, доходите и лихвената среда започват да се четат заедно. Ако доходите забавят темп, високият дълг може бързо да превърне комфортния месечен бюджет в напрегнат.

Депозитната страна изглежда по-спокойна, но също има важен сигнал. Депозитите на домакинствата и нетърговските организации са 56.859 млрд. евро и растат със 17.8% на годишна база. Това говори за висока склонност към ликвидност, но не доказва, че спестяванията са защитени от инфлация. Ако депозитната лихва остава ниска спрямо поскъпването на живота, номиналният растеж на сметките може да прикрива реална загуба на покупателна сила.

България вече е част от еврозонната парична статистика, което променя начина, по който се гледат агрегатите. БНБ отчита принос на резидентните парично-финансови институции към широкия паричен агрегат M3 на еврозоната от 106.405 млрд. евро. Тази промяна е техническа на пръв поглед, но за инвеститорите означава по-пряко сравнение с еврозонния кредитен и депозитен цикъл. Местният банков пазар вече се вижда в по-голяма рамка.

За банките ръстът на кредитите е добър за приходите, но повишава нуждата от дисциплина. При жилищното кредитиране качеството на обезпечението зависи от цените на имотите, а качеството на длъжника зависи от дохода и лихвата. При потребителските кредити рискът е по-бързо видим, защото обезпечението е по-слабо и домакинствата реагират по-рязко на разходни шокове. Затова силният растеж не трябва да се бърка с нисък риск.

За пенсионните и взаимните фондове банковият цикъл е важен косвено. Той влияе върху корпоративните печалби, потреблението, пазара на имоти, облигационните доходности и качеството на финансовите активи. Ако кредитът подкрепя доходи и инвестиции, ефектът може да е положителен. Ако се превърне в надпревара за обем, следващият етап ще бъде по-висока провизионна цена и по-слаби баланси.

Данните за фирмите също показват движение. Кредитите за нефинансови предприятия са 29.150 млрд. евро и растат с 13%. Това може да подкрепя инвестиции, оборотен капитал и разширяване, но трябва да се чете до производителността. Заем, който финансира модернизация, има различен смисъл от заем, който само покрива по-високи текущи разходи. Банките и инвеститорите ще гледат все повече не размера на кредита, а качеството на проекта.

Практическият извод за домакинствата е да разделят ликвидност от инвестиционен план. Парите за спешни нужди имат място в депозит. Дългосрочните спестявания обаче трябва да се мерят спрямо реална доходност и риск. Юлската статистика казва, че българите едновременно спестяват и задлъжняват повече. Това може да е знак за увереност, но само ако бюджетите издържат на по-високи лихви, по-бавен доходен растеж и неочаквани разходи.