Пенсионните активи достигат 17,254 млрд. евро и показват по-рискова структура

БНБ публикува статистиката на пенсионните фондове за юни 2026 г. и числата са важни точно защото идват в навечерието на по-активен избор на риск от осигурените лица. Активите на пенсионните фондове в България достигат 17,254 млрд. евро към края на юни. Това е ръст от 2,480 млрд. евро, или 16,8%, спрямо юни 2025 г., и увеличение с 1,162 млрд. евро, или 7,2%, само спрямо края на първото тримесечие.

Зад общия ръст стои видима промяна в структурата. Дълговите ценни книжа остават най-голямата позиция с 9,989 млрд. евро, но делът им спада до 57,9% от активите при 63,4% година по-рано. Това не означава, че портфейлите внезапно са станали агресивни, но означава, че облигационната доминация вече е по-малко абсолютна. За осигурените лица това е сигнал да гледат не само доходността, а и откъде идва рискът.

Акциите и другите капиталови инструменти растат много по-бързо. БНБ отчита, че позициите в акции и други капиталови инструменти, различни от инвестиционни фондове и фондове на паричния пазар, се увеличават с 880,5 млн. евро, или 37,8%, до 3,209 млрд. евро. Още по-силно растат дяловете на инвестиционни фондове и фондове на паричния пазар: плюс 1,012 млрд. евро, или 52,8%, до 2,931 млрд. евро.

Тази промяна има две лица. От една страна, по-голямата експозиция към акции и фондове може да помогне на дългосрочните партиди да участват в глобалния растеж и да компенсират инфлацията. От друга, тя прави стойността на дяловете по-чувствителна към пазарни корекции, валутни движения, такси и ликвидност. При мултифондовия преход това ще бъде още по-видимо, защото изборът на профил ще носи реални последствия.

Географската картина също се променя. Активите в България нарастват до 5,168 млрд. евро, но делът им намалява до 30% от 32% година по-рано. Експозицията към други резиденти на еврозоната достига 6,336 млрд. евро и 36,7% от активите, а активите в други държави и международни организации растат до 3,481 млрд. евро. След влизането в еврозоната тази разбивка трябва да се чете по-внимателно: част от валутния шум намалява, но кредитният и пазарният риск остават.

Пенсионните права са 17,176 млрд. евро и практически обясняват почти целия пасив на системата. Това прави качеството на портфейлите въпрос не само на инвестиционна политика, а на доверие. Когато активите растат с двуцифрен темп, лесно е да се говори за успех. По-трудният въпрос е дали ръстът идва от вноски, доходност, пазарна оценка или комбинация, която може да се обърне при по-слаб пазар.

За осигурените лица практическата полза от тази статистика е ориентир. Тя показва, че българските пенсионни портфейли вече не са просто местни облигационни кошници. Те са смес от дълг, акции, фондове и географска диверсификация. Следващото за наблюдение са доходността по фондове, таксите, разликите между компании и как регулаторът ще обясни риска на хората, които за първи път ще трябва да направят активен избор.