БНБ: банковата печалба расте, но разходите за обезценка се увеличават с 54%

Банковата система приключва септември с по-висока печалба, но и с осезаемо увеличение на разходите за обезценка. Новото съобщение на БНБ от 30 октомври отчита 1,6 млрд. евро печалба за първите девет месеца, или 12,3% повече на годишна база. Разходите за обезценка на съответната категория финансови активи достигат 382 млн. евро и нарастват с 54%. Тези две числа трябва да се четат заедно: добрият текущ резултат не прави кредитния риск без значение.

Прегледът е на индивидуална основа от отчетността на банките и клоновете и описва състоянието към края на септември. Той е различен от лихвената статистика и от паричните агрегати, които показват други страни на финансовото посредничество. Новият факт тук е надзорната картина за качеството на активите и способността за поемане на загуби. Сравненията трябва да използват еднакви определения и периоди.

Обезценката е счетоводно признаване на кредитен риск и не се равнява на същия размер окончателно загубени пари през периода. По-висок разход може да отразява различни промени в оценката на бъдещите загуби. Самото секторно съобщение не позволява всяка от тях да се припише на конкретен отрасъл или банка. За такъв извод са необходими по-подробни отчети и съпоставима методология.

БНБ отчита и спад на дела на брутните необслужвани кредити и аванси до 2,59% спрямо 2,65% в края на юни. Това не противоречи непременно на по-висок разход за обезценка. Делът е моментен показател, докато разходът се натрупва за период. Освен това растежът на общия портфейл променя знаменателя. Важно е да се разглеждат и абсолютните стойности, вместо да се използва само един процент.

За вложителите основен въпрос е наличието на ликвидност. Отношението на ликвидно покритие е 263,1% в края на септември при минимално изискване 100%. Показателят сравнява определен буфер с моделирани нетни изходящи потоци. Той е полезен надзорен ориентир, но не означава, че всяка възможна бъдеща ситуация е предварително обезопасена. Секторната стойност също не описва еднакво всички участници.

Печалбата и ликвидността изпълняват различни задачи. Печеливша банка може да има нужда да управлява внимателно сроковете на активите и пасивите си. Висока ликвидност пък не доказва сама по себе си висока рентабилност. За цялостна оценка са необходими капиталът, качеството на кредитите и източниците на финансиране. Събирането им в една обща дума като „стабилност“ може да скрие важни различия.

За кредитополучателя увеличената цена на риска може да има значение при ново финансиране. Банката може да променя критерии, обезпечения или условия според собствената си оценка. Това е възможен канал на пренасяне, а не обявено общо затягане във всички банки. Клиентът трябва да сравнява конкретна оферта и общите разходи, без да извежда лична лихва от секторния отчет.

Имотните кредити изискват особено внимание към времето. Нов заем може да изглежда добре обезпечен при текущи цени, докато бъдещата обслужваемост зависи от дохода на длъжника. Периодът на силен растеж сам по себе си не показва как ще се държи портфейлът при по-слаба заетост. Затова ранните сигнали и дисциплината при отпускане са важни дори когато делът на проблемните вземания намалява.

За акционерите по-високата печалба е само началото на анализа. Има значение каква част се дължи на устойчиви приходи, как се променят разходите и колко капитал е нужен за растежа. По-висок дивидент не следва автоматично от секторната сума. Решенията за разпределение са на отделните институции и трябва да се разглеждат заедно с техните ограничения и планове.

Нито размерът на банката, нито мястото ѝ в групиране по активи е кредитен рейтинг. БНБ изрично обяснява, че групите служат за проследяване на динамиката. Клиентът не трябва да превръща тази статистическа подредба в обещание за сигурност или в сравнение на качеството на обслужването. За конкретен избор са нужни данни за конкретния договор и институция.

Практическата проверка за домакинството остава проста: условия за достъп до парите, цена на услугите и яснота кой е доставчикът. При кредит е полезно да се изчисли резерв за временен спад на дохода, а при спестяване да се съобрази срокът с нуждите. Секторните показатели помагат за контекста, но не отменят личното планиране и четенето на договорените условия.

Периодичната проверка на личния бюджет има стойност дори при силни секторни резултати. Финансовият резерв е част от устойчивото обслужване на задълженията.

Следва да се следят посоката на обезценките, новите проблемни вземания и ликвидността в следващи съпоставими периоди. Ако някой показател се промени, причината трябва да се търси в неговия състав. Септемврийският преглед показва, че ръстът на резултата и увеличението на разхода за риск могат да съществуват едновременно. Това е по-полезно за спестителя от еднопосочен прочит само на печалбата.