БНБ предупреждава: данъкът върху банките трябва да се мери през кредита, не само през бюджета

Управителят на БНБ Димитър Радев предупреди, че евентуален данък върху банковата свръхпечалба не може да се оценява само през очаквания бюджетен приход. Според него трябва да се измери как такава мярка би се отразила върху капитала, кредита, лихвените условия, инвестициите, растежа, останалите данъчни приходи и цената на държавното финансиране. Това е нова фаза на вече започналия спор за данъчните мерки: централната банка насочва вниманието от политическата справедливост към финансовото посредничество.

Темата вече беше отворена с предложението за облагане на свръхпечалбите на банки, застрахователи, телекоми, търговски вериги и други сектори. Новият факт е позицията на БНБ, която настоява за оценка на въздействието преди окончателно решение. Това заслужава отделно внимание, защото банките не са обикновен сектор в икономиката. Те едновременно държат депозити, финансират домакинства и фирми, купуват държавни ценни книжа и пренасят паричната политика към реалната икономика.

Радев подчертава, че не защитава банковите печалби като такива и не оспорва правото на правителството да предлага данъчна политика. Въпросът е дали непосредствената фискална сметка отчита вторичната цена. Ако банките реагират чрез по-ниски дивиденти, ефектът остава при акционерите. Ако реагират чрез по-скъп кредит, по-строги стандарти, променени депозитни условия или по-консервативна структура на активите, част от тежестта стига до домакинствата и бизнеса.

За спестителя това звучи абстрактно, но не е. Ако банката плаща по-малко по депозитите, повишава такси или става по-внимателна при кредитиране, данъкът се усеща в личния бюджет. За фирмата ефектът може да е отложен инвестиционен проект или по-малко оборотен капитал. За държавата има и друг канал: банките са важни купувачи на държавни книжа. Ако капиталът стане по-скъп и ресурсът по-ограничен, изборът между държавна експозиция и частен кредит става по-чувствителен.

Това не означава, че всяка извънредна данъчна мярка е погрешна. Означава, че трябва да се сравнят пълните ефекти, включително неблагоприятен сценарий. Международният опит показва защо. В Унгария извънредното облагане на банките беше комбинирано с държавни политики, а по-късно се наложи публичен ресурс да компенсира скъпо корпоративно финансиране чрез субсидирани кредитни програми. Урокът не е механичен, но е достатъчно ясен: краткосрочният приход може да има дълга финансова следа.

За инвеститорите решението ще бъде важно за банковите оценки, дивидентните очаквания и кредитния цикъл. За домакинствата то ще се усеща през достъпа до ипотечен и потребителски кредит, както и през цената на банковите услуги. Политическият дебат вероятно ще остане за справедливостта на печалбите. Икономическият дебат трябва да бъде за нетния резултат след всички канали. Точно там БНБ поставя летвата: мярката да бъде измерена, а не предположена.

Особено чувствителен ще бъде моментът на въвеждане. България вече пренарежда банковата си среда около еврозоната, общия надзор и новите очаквания на вложители и кредитополучатели. Ако извънреден данък бъде въведен без ясна методика, рискът е банките да започнат да компенсират предварително чрез цени, ограничения или по-нисък апетит към по-рискови клиенти. Ако бъде добре измерен, с ограничен хоризонт и предвидими правила, пазарният ефект може да бъде по-управляем. Разликата между тези два сценария ще бъде видима не в лозунгите, а в кредитните условия.

Затова следващите текстове в бюджета ще бъдат толкова важни, колкото и самата политическа заявка.