БФБ вече има почти 20 хил. нови инвеститори, но проблемът остава какво има за купуване
Коментарът на Илина Бисерова от БФБ очертава две различни задачи: повече дребни инвеститори вече има, но пазарът още има нужда от по-големи и по-качествени емитенти.
Българската фондова борса влиза в нов етап, в който проблемът вече не е само дали хората знаят какво е акция. Според Илина Бисерова от БФБ новите инвеститори от 2020 г. насам са се увеличили 10-20 пъти и вече достигат почти 20 хил. души. Това е голяма промяна за пазар, който дълго се възприемаше като нишов, институционален и далечен от ежедневните финансови решения на домакинствата.
Ръстът на дребните инвеститори е добра новина, но той не решава автоматично проблема с дълбочината. Ако повече хора искат да купуват, но изборът от ликвидни, разбираеми и добре управлявани компании остава ограничен, новата инвестиционна култура може да се разочарова бързо. Пазарът има нужда не само от участници, а от качествени инструменти, редовна информация и достатъчно оборот, за да може инвеститорът да влезе и излезе без голям ценови удар.
Точно затова акцентът върху зрели, големи и качествени компании е важен. За пенсионните фондове, взаимните фондове и застрахователните портфейли местният капиталов пазар е полезен само ако предлага достатъчен мащаб. Малките емисии могат да бъдат интересни за активни инвеститори, но големите институционални портфейли имат ограничения за ликвидност, концентрация и управление на риска.
Дребният инвеститор също има нужда от мащаб. Когато една акция се търгува рядко, цената може да изглежда привлекателна на екрана, но реалната сделка да бъде трудна. Това увеличава риска за хора, които тепърва учат разликата между добра компания и добра инвестиция. Повече финансово грамотни клиенти са ценни за пазара, но ако първият им опит е в неликвидна позиция, доверието се губи бързо.
Коментарът на Бисерова поставя и въпроса за чуждестранните инвеститори. Местните участници са гръбнакът на пазара, но международният капитал носи дисциплина, сравнение и ликвидност. За да се върне по-сериозно, той ще гледа корпоративно управление, отчетност на английски, предвидимост на регулациите и възможност за реален обем. Тези изисквания звучат скучно, но точно те отделят пазар от табло с цени.
За българските домакинства БФБ може да бъде естествена следваща стъпка след депозита, но само ако мостът е здрав. Това означава индексни продукти, взаимни фондове, ясни проспекти, ниски разходи, добро разкриване и образователни усилия, които не звучат като реклама. Инвеститорът не трябва да бъде убеждаван, че акциите винаги растат; трябва да разбере кога рискът е разумен и кога е просто мода.
Затова новината не бива да се чете като победен финал на кампания за финансова грамотност. Почти 20 хил. инвеститори са начало на пазарна общност, но тя ще остане крехка, ако няма последователни емисии, добър анализ, активни маркет-мейкъри и санкции при лошо разкриване. Доверието на новия инвеститор се печели всеки тримесечен отчет, не само при първото откриване на сметка.
Тук еврозоната може да помогне, но не автоматично. По-лесното сравнение с европейски пазари ще направи слабите места по-видими, а не по-малки.
Следващият тест за БФБ не е само броят нови сметки. Той е дали тези сметки ще останат активни, дали ще има нови качествени емитенти и дали местният пазар ще стане част от нормалния портфейл на българина. Ако отговорът е да, борсата ще спре да бъде периферия на спестяванията. Ако не, ръстът на интереса може да остане статистическа искра без траен капиталов ефект.