Един зелен сутрешен прозорец на БФБ не решава проблема с ликвидността

Днешната картина на Българската фондова борса дава добър повод да се направи разлика между положителна сесия и дълбок пазар. БФБ показваше ръстове при основните индекси, включително SOFIX, BGBX40, BGREIT и beamX, а общият оборот по пазарите беше над 1 млн. евро в сутрешния прозорец на наблюдение. Това е полезна моментна снимка за инвеститорите, защото напомня, че българският пазар може да има активни дни. Но за дългосрочен спестител по-важният въпрос е дали тези дни се превръщат в устойчива ликвидност.

Ликвидността е невидимата цена на инвестирането. Когато пазарът е плитък, човек може да види добра последна цена, но да не може да купи или продаде разумен обем без да размести пазара. Това е особено важно за пенсионни фондове, взаимни фондове и по-големи индивидуални портфейли. Един малък инвеститор може да влезе в позиция сравнително лесно, но ако същата позиция трябва да бъде продадена в стресов ден, разликата между теоретична и реална цена бързо се вижда.

Сутрешният оборот беше концентриран основно на основния пазар, докато beam и MTF BSE International допринасяха по-малки части. Това не обезсмисля пазарите за растеж или международния сегмент. Напротив, те имат различни функции. Но показва, че основната ликвидност продължава да зависи от ограничен брой емисии и участници. Когато няколко имена водят оборота и броя сделки, индексният ръст не трябва да се чете като равномерно оживление във всички публични компании.

Положителното е, че в премиум сегмента и сред най-търгуваните акции присъстват познати емитенти от банки, фармация, технологии, недвижими имоти и холдингови структури. За местния инвеститор това дава минимална база за сравнение между сектори. За чужд инвеститор обаче въпросът остава дали може да изгради позиция с достатъчен размер. Именно тук последните инициативи около финансиране на листвания, EuroBridge Market и по-широка видимост на българските инструменти имат значение.

Днешната сесия не трябва да се превръща в прекалено голям извод. Борсовите данни се движат през деня и могат да се променят до края на търговията. По-важно е какъв навик изграждат участниците. Ако пазарът вижда редовен оборот, повече отчети, повече анализ, по-добри връзки с инвеститорите и по-прогнозируеми корпоративни действия, тогава отделните зелени дни имат фундамент. Ако активността се появява само при няколко имена и кратки движения, рискът от илюзия остава.

За пенсионните дружества и управляващите дружества местната ликвидност е структурен въпрос. Въвеждането на мултифондове и по-големият фокус върху доходност ще поставят въпроса къде могат да бъдат инвестирани дългосрочните български пари. Ако местният капиталов пазар няма достатъчно емитенти, свободен обем и доверие, по-голяма част от спестяванията логично ще търси чужди пазари. Това е разумно от гледна точка на диверсификацията, но оставя българските компании с по-малък вътрешен капиталов източник.

Индивидуалният инвеститор трябва да гледа едновременно три числа: цена, оборот и брой сделки. Самият процентен ръст може да бъде подвеждащ, ако идва от малък обем. Оборотът показва дали има реални пари зад движението. Броят сделки показва дали интересът е разпределен или концентриран. Когато и трите се движат в една посока, сигналът е по-силен. Когато само цената се движи, предпазливостта е по-добрата реакция.

Днешният зелен фон на БФБ е приятен за притежателите на акции, но истинската новина е по-дълбока: българският пазар има нужда от постоянство, не от отделни силни сесии. Повече качествени емитенти, по-добри отчети, по-ясна дивидентна политика и по-широк кръг инвеститори са условията, при които положителният индекс става част от инвестиционна инфраструктура. Без тях остава кратка снимка на деня.