Оборотът на БФБ мина цялата 2025 г. още през септември и това е тест за дълбочината на пазара

Българската фондова борса отчита рядък момент на ускорение: към 18 септември оборотът от началото на 2026 г. достига около 617 млн. евро и вече надхвърля резултата за цялата 2025 г., когато оборотът е бил 611 млн. евро. Броят на сделките също расте с около 30% спрямо същия период на миналата година. За местен пазар, който често страда от ниска ликвидност и тесен кръг активни емитенти, това е новина с реално значение.

Първото обяснение е по-широкият контекст. България вече работи в еврозонова среда, а това намалява валутната бариера за част от инвеститорите. Евровата деноминация сама по себе си не прави една компания по-качествена, но прави сравненията, отчетите и сделките по-лесни за чуждестранни и институционални участници. Когато валутният шум намалее, вниманието по-лесно се връща към бизнес модел, печалба, свободен флоут и корпоративно управление.

Вторият фактор е видимостта. БФБ посочва EuroBridge, двойните листвания, по-голямата разпознаваемост на някои публични дружества и по-благоприятната инвестиционна среда в Европа. Тези фактори могат да работят заедно. Ако една българска компания стане по-лесна за следене и търгуване, тя може да привлече капитал, който иначе би останал в големи западни индекси или банкови депозити.

Но силният оборот не трябва да се бърка с автоматично решен пазарен проблем. Българската борса остава плитка спрямо развитите пазари, а дневните обороти при много емисии са ниски. За индивидуалния инвеститор това означава, че цената на вход и изход, спредът и размерът на поръчката са толкова важни, колкото и самата инвестиционна теза. Акция може да изглежда евтина на хартия и трудна за реална продажба в стресов момент.

За публичните компании сигналът е положителен, но и задължаващ. По-високият интерес изисква по-добра комуникация с акционери, навременни отчети, ясни дивидентни политики и повече срещи с инвеститори. Малкият пазар не прощава информационна мъгла. Ако компаниите искат устойчив капитал, трябва да се държат като публични дружества всеки месец, а не само около общото събрание или голяма сделка.

Новината има значение и за пенсионните и взаимните фондове. Те не могат да изградят големи портфейли само върху български акции, но по-дълбок местен пазар им дава повече възможности за диверсификация, участие в растежа на местни компании и по-добра връзка между спестяванията на домакинствата и реалната икономика. Това е особено важно, ако капиталовите стълбове на пенсионната система трябва да станат по-разбираеми и по-доверени.

Следващото за наблюдение е качеството на оборота. Еднократни блокови сделки или няколко големи емисии могат да вдигнат числото, без пазарът да стане трайно по-дълбок. По-силният сигнал би бил по-широк кръг активни компании, по-малки спредове, повече индивидуални инвеститори и повече институционално участие. Така оборотът ще означава не само движение, а по-здрава инфраструктура.

Друго важно измерение е дали по-високата активност води до повече първичен капитал. Борсата има най-голяма обществена стойност, когато не само сменя собствеността на съществуващи акции, а помага на компании да финансират растеж, иновации и придобивания. Ако оборотът остане отделен от нови емисии и по-амбициозни публични истории, ефектът за икономиката ще бъде ограничен. Ако обаче повече дружества видят работещ пазар, прагът за листване може да падне.

За регулаторите и пазарната инфраструктура моментът е удобен за надграждане. Повече сделки означават повече нужда от ясни правила, бързо разкриване на информация, надеждно сетълмент обслужване и достатъчна защита на миноритарните акционери. Ликвидността е крехка: тя идва трудно и си тръгва бързо, ако инвеститорите усетят асиметрична информация или слабо корпоративно управление. Затова статистиката за оборота трябва да бъде начало на по-висока дисциплина, не финален повод за самодоволство.

Септемврийският праг е добра новина, но и проверка. Ако пазарът задържи интереса, БФБ може да се превърне от странична витрина в по-практичен канал за капитал. Ако ръстът остане концентриран и временен, резултатът ще е приятна статистика. За българските спестители разликата е съществена: ликвидният пазар дава избор, а изборът е първото условие спестяванията да работят по-добре от пасивен депозит.