Бюджетният дефицит стига 2,2 млрд. евро за първите седем месеца

България приключва първите седем месеца на 2026 г. с дефицит по консолидираната фискална програма от 2,201 млрд. евро, или 1,8% от прогнозния БВП, според данни на Министерството на финансите, цитирани от Novinite.com. Новината е важна за спестителите не защото всеки дефицит е криза, а защото фискалната позиция определя бъдещите данъчни решения, държавния дълг, разходите за пенсии и доверието в българските активи.

Приходите за периода достигат 26,35 млрд. евро, с 11,2% повече спрямо година по-рано. Това показва, че икономиката и събираемостта не са спрели да работят. Проблемът е, че разходите растат още по-бързо в абсолютен размер и достигат 28,55 млрд. евро спрямо 25,89 млрд. евро за същия период на 2025 г. Нелихвените разходи са 27,24 млрд. евро, с 2,33 млрд. евро повече на годишна база.

Основните източници на натиск са социалните и здравноосигурителните плащания, пенсиите, разходите за персонал и капиталовите разходи. Министерството свързва част от социалното увеличение с годишните пенсионни индексации по швейцарското правило през юли 2025 и юли 2026 г. Това прави пенсионната политика пряко видима във фискалните числа: по-високите пенсии подкрепят доходите, но изискват трайно финансиране.

Данъчните и осигурителните приходи, които са около 80% от всички постъпления по КФП, достигат 21,08 млрд. евро и растат с 9,1% на годишна база. Неналичният буфер е при неданъчните приходи, които намаляват с 443,6 млн. евро, или 12,6%, до 3,08 млрд. евро. Според публикацията причината е по-нисък дивидентен приход от държавни предприятия след междинно плащане през 2025 г. Това е напомняне, че еднократни приходи не могат да заместят структурна бюджетна рамка.

Лихвените разходи също стават по-важни. До края на юли правителството е платило 649,7 млн. евро лихви, което е 61,3% от планираното за цялата година и с 261,7 млн. евро повече спрямо същия период на 2025 г. За инвеститорите това е сигнал, че цената на дълга вече не е периферна тема. Ако дефицитът се задържи, новото финансиране ще трябва да се пласира в среда, в която пазарът гледа и еврозонната дисциплина, и местната политика.

Европейските средства временно помагат на приходната страна. През юли Европейската комисия е превела 896,1 млн. евро по четвъртото искане за плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, според публикацията. Това е положителен ликвиден фактор, но не бива да се бърка с трайна данъчна база. Ако еднократни или проектни постъпления прикриват постоянен ръст на разходите, натискът се връща при следващия бюджет. Затова фискалният анализ трябва да разделя циклични приходи, европейски трансфери и структурни задължения.

За пазара на държавен дълг ключовият въпрос е доверието в корекцията. България вече е в еврозоната и инвеститорите сравняват не само номиналния дълг, а и способността на бюджета да остане предвидим. Нисък дълг спрямо част от европейските държави е предимство, но не е безкраен щит. Ако лихвените разходи растат по-бързо от приходите и разходната база се фиксира политически, емитирането на нов дълг става по-скъпо. Това в крайна сметка се връща към данъкоплатците и към доходността на местните активи.

Фискалният резерв е 8,53 млрд. евро към 31 юли, включително 8,04 млрд. евро депозити в БНБ и търговски банки. Това дава ликвидност, но не решава структурния въпрос. Следващото за наблюдение е дали растежът на приходите ще навакса през есента и как ще изглежда проектът за 2027 г. За дългосрочните спестители важното е дали държавата ще стабилизира разходната траектория без внезапни данъчни промени и без натиск върху пенсионната система.