БВП расте по-бавно, но потреблението и инвестициите още държат българския цикъл
Предварителните данни на НСИ показват 2,8% годишен растеж, силно вътрешно търсене и по-слаб външен баланс.
Българската икономика се е разширила с 2,8% на годишна база през второто тримесечие и с 0,7% спрямо първото тримесечие, показват предварителните данни на НСИ, цитирани от Investor.bg. Темпът е малко по-слаб от отчетените 3,1% в началото на годината, но не показва рязко прекъсване на цикъла. По-важната новина е разпределението на растежа: домакинствата и инвестициите остават двигател, докато външната търговия изглежда по-неудобна.
Крайното потребление расте с 6,2% на годишна база, а бруто капиталообразуването се увеличава с 11,4%. Това е добър сигнал за вътрешното търсене, но и предупреждение за инфлационната страна на растежа. Когато потреблението е силно, а икономиката вече влиза в режим на евро и по-стриктно сравнение с еврозоната, ценовият натиск трябва да се следи внимателно. За спестителите това влияе върху реалната доходност, не само върху номиналните заплати.
Най-голям принос в брутната добавена стойност имат финансовите и застрахователните дейности с 4,8% годишен ръст, следвани от недвижимите имоти и строителството. Тази структура има значение за банките, застрахователите и пенсионните портфейли, защото показва къде икономиката още създава маржове. Същевременно добивната и преработващата промишленост спадат с 3,2%, което подчертава, че растежът не е равномерно разпределен.
Външният баланс е слабата част. Износът на стоки и услуги почти не мърда на годишна база, с ръст от 0,2%, докато вносът се увеличава с 8,5%. Това може да е нормално при силни инвестиции и потребление, но ако се превърне в трайна зависимост от внос, ще натежи върху текущата сметка и върху чувствителността към външни ценови шокове. За фондовете това е макрорамката, в която се оценяват местните акции, облигации и банков риск.
Данните за производителността също са смесени. Реалният БВП на един зает расте с 3,1%, но брутната добавена стойност на един отработен човекочас се увеличава само с 0,5%. Това подсказва, че растежът не трябва да се чете механично като рязко подобрение на ефективността. Ако заплатите растат по-бързо от производителността, фирмените маржове и инфлацията ще бъдат под натиск.
Практичният извод е, че България влиза в есента с работещ, но по-небалансиран растеж. Домакинствата още подкрепят икономиката, инвестициите изглеждат силни, а финансовият сектор е сред по-добрите отрасли. Но слабата индустрия и разширяващият се внос правят картината по-малко удобна. Следващите данни за кредитите, депозитите и пенсионните активи ще покажат дали този растеж се превръща в устойчиви спестявания или само в по-висок оборот.