Пасивните спестявания струват милиарди и показват защо депозитът вече не стига

Нова вълна публикации за пасивните спестявания на домакинствата поставя болезнен, но полезен въпрос: какво струва на България навикът голяма част от парите да стоят почти изцяло в банките. Посочената оценка е потенциална загуба от 4,4 млрд. евро годишно, а споменатият мащаб на банковите спестявания е 56,4 млрд. евро. Дори точната методология да заслужава внимателно четене, темата е материална за всеки дългосрочен спестител.

Депозитът има легитимна роля. Той е резерв за спешни нужди, буфер срещу загуба на доход и място за краткосрочни цели. Проблемът започва, когато депозитът стане почти единствената стратегия за 10, 20 или 30 години. При положителна инфлация и ниска лихва реалната покупателна сила може да намалява тихо, без човек да вижда номинална загуба по сметката.

Това е различно от агресивен призив всички да купуват рискови активи. По-важният урок е разпределението. Част от парите трябва да останат ликвидни. Друга част може да бъде насочена към пенсионни продукти, взаимни фондове, борсово търгувани фондове или други инструменти според риск, хоризонт, такси и знания. Личната финансова архитектура е по-важна от конкретния продукт.

За пенсионната система темата е пряка. Ако домакинствата не изграждат навик да сравняват риск и доходност, мултифондовият избор ще бъде труден. Много хора ще гледат най-краткия период, последната доходност или рекламното послание. А дългосрочното инвестиране изисква друго: разбиране на такси, волатилност, хоризонт, данъчно третиране и ролята на регулярните вноски.

Има и макроикономически ефект. Парите в депозити финансират банковата система, но не всяко спестяване автоматично се превръща в продуктивна инвестиция. Ако част от дългосрочния капитал се насочи към прозрачни фондове, публични емисии, инфраструктура или корпоративно финансиране, икономиката може да получи по-дълбок капиталов пазар. Това обаче изисква доверие, надзор и продукти, които не наказват дребния инвеститор с високи разходи.

Рискът е темата да бъде използвана като маркетинг. Да кажеш, че пасивните спестявания носят пропусната доходност, е вярно само при ясни допускания. Алтернативните инвестиции могат да падат, да имат такси и да не са подходящи за кратък хоризонт. Затова правилният публичен разговор трябва да сравнява сценарии, не да продава страх от инфлация.

Най-полезният извод за домакинствата е прост: депозитът е инструмент, не стратегия. След еврозоната сравняването на продукти ще стане по-лесно, но и по-необходимо. Хората трябва да знаят колко пари са им нужни като ликвиден буфер, какъв хоризонт имат за останалите средства и каква цена плащат за професионално управление. Само така милиардите в спестявания могат да работят без да се превръщат в безразсъден риск.