Китайската инфлация се ускорява и показва как енергията стига до световните вериги

Китайските производствени и потребителски цени се ускоряват през август, съобщава БТА по данни на Националното статистическо бюро, цитирани от Reuters. Производствените цени нарастват с 3,8% на годишна база след 3,5% през юли и над очакванията за 3,6%. Потребителските цени се повишават с 0,8% след 0,5% месец по-рано. Китай още не изглежда като икономика с широк инфлационен натиск, но разходите във веригите се движат.

Статистиката посочва енергията и металите като важни двигатели. Цените при топене и преработка на цветни метали растат с 20,8%, при петрол, въглища и горива с 11,1%, а при добив на петрол и природен газ с 10,5%. Това означава, че част от инфлацията идва от глобални суровини и напрежение в Близкия изток, а не само от вътрешното търсене в Китай.

За Европа и България китайските цени са важни, защото Китай остава голям доставчик на промишлени компоненти, електроника, потребителски стоки и материали. Когато производствените разходи там се ускоряват, част от натиска може да стигне до европейските вносители. Това не винаги се вижда веднага в крайните цени. Първо се вижда в маржовете, договорите и сроковете за доставка.

Потребителската инфлация от 0,8% остава ниска, което показва, че вътрешното търсене в Китай още не е прегряло. Основната инфлация е около 1%. В същото време цените на пресните зеленчуци растат с 5,5% на месечна база заради горещини, валежи и сезонно предлагане. Така картината е смесена: слабо потребление, но реални разходни шокове в енергия, храни и промишлени входове.

Интересен детайл е връзката с чиповете памет и търсенето за изкуствен интелект. Ако недостигът на памет повишава разходите в някои отрасли, AI цикълът вече не е само история за акции на технологични компании. Той започва да се усеща в производствени разходи, доставка на оборудване и цени на крайни устройства. Това е различна форма на концентрационен риск.

Следващото за наблюдение е дали производствената инфлация ще остане висока или ще се върне към спад, както очакват част от икономистите. Ако е временна, пазарите ще я приемат като суровинен шум. Ако се задържи, тя може да ограничи дефлационния ефект, който Китай често внасяше в света чрез евтини стоки. За фондовете това означава да гледат не само растежа на Китай, а и ценовия натиск, който Китай изнася.

Китайските власти вече използват фискални и кредитни инструменти, включително субсидии за лихви по кредити и мерки на имотния пазар. Това прави инфлационната картина още по-сложна. Стимулът може да подкрепи търсенето и да намали дефлационния натиск, но ако идва едновременно със скъпа енергия и метали, част от ефекта ще мине през по-високи производствени разходи.

За инвеститорите важният въпрос е дали Китай остава източник на евтина дефлация за света или постепенно става източник на по-нестабилни ценови импулси. Ако второто се случи, европейските компании ще имат по-малко пространство да компенсират местни разходи чрез евтин внос. Това ще промени маржовете, ценовите стратегии и оценката на сектори, зависими от китайски компоненти.

Краткосрочното значение е за суровинните и индустриалните маржове, но по-дългосрочното е за очакванията към централните банки. Ако глобалната стока от Китай вече не натиска толкова силно цените надолу, европейската дезинфлация ще разчита повече на вътрешно охлаждане. Това е по-неприятна комбинация за акции с висока оценка и за облигации, чувствителни към инфлационни изненади.