Концесиите за инфраструктура вкарват банки и пенсионни фондове в разговора за публичния риск

Идеята държавата да използва частен капитал за стратегическа инфраструктура вече излезе от общия политически речник и влезе в разговор с потенциалните финансиращи страни. Economic.bg съобщава, че строителният и финансовият сектор са подкрепили намерението за концесиониране на транспортна инфраструктура, но с условия: готови проекти, ясни правила, работеща администрация, паралелно движение на процедурите и засилен контрол върху качеството. В срещата са участвали банки, строители, проектанти, пенсионни фондове, научни и граждански организации.

Това е важно за спестителите, защото пенсионните фондове не са обикновен наблюдател. Те управляват дългосрочни пари и естествено търсят активи с предвидими парични потоци. Инфраструктурата може да пасне на този профил, ако договорите са стабилни, рисковете са измерими и политическата намеса е ограничена. Но същата инфраструктура може да се превърне в капан, ако проектите са недоизяснени, строителният риск е прехвърлен неясно или тарифите зависят от бъдещи политически решения.

За банките въпросът е различен. Те могат да финансират строителство и експлоатация, но ще гледат обезпечения, приходи, срокове и регулаторен риск. Ако държавата очаква частният сектор просто да замени бюджета, проектите вероятно ще излязат скъпи или няма да получат достатъчно интерес. Частният капитал не е безплатен заместител на публичния дълг. Той иска доходност, защита и право да управлява риска.

За бюджета концесиите изглеждат привлекателни, защото позволяват строителство без незабавно пълно бюджетно плащане. Но това не премахва икономическата цена. Държавата може да плати през гаранции, минимални приходи, дълги договори, такси за потребителите или по-високи бъдещи разходи. Затова най-важната дума в тази новина е не концесия, а прозрачност: обществото трябва да знае кой носи риска при по-нисък трафик, поскъпване, забавяне или спор за качество.

Секторът очевидно иска подготвени обекти, а това е разумно. България често губи време и доверие в ранните етапи: устройствени планове, отчуждения, екологични оценки, геология, разрешителни и обществен контрол. Ако тези елементи не са подредени, концесионният модел само ще прехвърли хаоса в по-сложен договор. Ако са подредени, частният капитал може да даде дисциплина и срокове.

Следващото за наблюдение е списъкът с конкретни проекти и финансовият модел. За пенсионните спестявания най-добрият сценарий е достъп до дългосрочни, добре структурирани активи с ясна регулация. Най-лошият е политически натиск върху фондове или банки да участват в проекти, чиято доходност не компенсира риска. Инфраструктурата може да бъде полезен актив, но само когато договорът е по-силен от обещанието.