Ниската безработица вече прикрива по-труден проблем: по-малко активни хора
Пазарът на труда не изглежда кризисен, но спадът на заетостта и активността поставя ограничение пред растежа, осигуровките и бъдещите пенсии.
Economic.bg анализира данните за второто тримесечие, според които безработицата в България се понижава до 3,5%, но броят на заетите също намалява. Безработните са 107,1 хил. души, с 3,4 хил. по-малко от година по-рано, докато заетите над 15 години спадат с 16,2 хил. до 2,918 млн. души. Това е различна история от обичайното радостно заглавие за ниска безработица.
Когато безработицата пада заедно със заетостта, причината често е по-слабо участие в пазара на труда, а не нова вълна от работни места. При хората между 15 и 64 години икономическата активност се понижава от 73,7% до 73,2%, а заетостта от 71% до 70,5%. Това означава, че част от потенциала на икономиката стои извън трудовия процес или се движи към образование, обезкуражаване, грижи, миграция и неформални дейности.
За бизнеса това е ограничение, което не се решава само с обяви за работа. Ако свободните позиции не срещат достатъчно квалифицирани кандидати, заплатите растат по-бързо от производителността, а компаниите отлагат разширяване. Така ниската безработица може да изглежда като сила, но да се превърне в таван за растеж. Особено засегнати са сектори с недостиг на средни технически умения, логистика, производство, строителство и услуги.
Данните за възрастта са също важни. Заетостта при хората между 55 и 64 години се увеличава, което показва, че по-възрастните работници остават по-дълго активни. Това помага на пазара и на осигурителната система, но не може да бъде единствен отговор. Ако средната възрастова група отслабва, а младите мъже срещат повече трудности при навлизане, икономиката получава структурен проблем, не само циклично колебание.
Образованието остава най-силният разделител. Рискът от безработица при хора с основно или по-ниско образование е многократно по-висок от този при висшисти. Това е пряко свързано с пенсионната тема: ниска квалификация днес означава по-ниски доходи, по-ниски осигурителни вноски и по-слаба възможност за лично спестяване. Проблемът не започва в деня на пенсиониране, а в училище, професионалното обучение и първата работа.
За държавата изводът е, че политиката по доходите не може да бъде отделена от политиката по уменията. Минимални заплати, осигурителни прагове и социални плащания имат значение, но ако не увеличават активността и производителността, те само преразпределят по-малка база. Реалната задача е повече хора да влизат и остават в официална, по-добре платена работа.
Работодателите имат собствена част от отговора. Част от неактивността може да бъде намалена чрез гъвкаво работно време, обучение на място, по-добри условия за родители и по-ясни пътеки за хора над 55 години. Ако фирмите чакат готови кадри, недостигът ще остане хроничен. Ако инвестират в преквалификация и задържане, пазарът може да върне хора, които статистиката иначе отчита като извън работната сила.
Регионалните различия също не трябва да се губят зад националното число. София, Пловдив, Варна и индустриални зони могат да имат недостиг, докато по-малки населени места имат хора без подходящ транспорт, квалификация или достъп до детски грижи. Това означава, че активната политика не е само обучение, а инфраструктура, мобилност и местни работодатели. Иначе ниската безработица в агрегата ще съжителства с реална икономическа изолация.
Демографията прави проблема по-остър. България не може да разчита, че следваща голяма вълна млади работници автоматично ще запълни недостига. Това означава повече конкуренция за хора, по-силен натиск за автоматизация и нужда от по-добро използване на всяка група: млади без опит, родители, хора пред пенсия, работници от чужбина и хора с ниска квалификация. Ако тези групи останат извън официалната заетост, осигурителната база ще се стеснява дори при ниска отчетена безработица.
За инвеститорите трудовият пазар е ранен индикатор. Ако компаниите изпитват недостиг на кадри, маржовете могат да бъдат притиснати, но фирмите с автоматизация, обучение и по-висока добавена стойност ще имат предимство. Следващите тримесечия трябва да покажат дали спадът на активността е временен или траен. Ако е траен, ниската безработица ще бъде по-малко повод за спокойствие и повече предупреждение за границите на растежа.