Световният ред започва да прилича на система на силови сделки

The Economist описва днешния световен ред като среда, която Ал Капоне би разпознал: властта се упражнява чрез натиск, сделки и заплахи, а не чрез стабилни правила. Това е силна метафора, но зад нея стои реален проблем. Международната система след Втората световна война разчиташе на институции, договори и предвидими ограничения. Днес големи и средни сили все по-често проверяват докъде могат да стигнат без сериозна цена.

Примерите са различни по мащаб, но сходни по логика: войната на Русия срещу Украйна, натискът върху морски маршрути, технологичните забрани, търговските мита, кибератаките и принудителната дипломация. Когато правилата се превърнат в преговорна позиция, по-малките държави и компаниите плащат по-висока премия за несигурност. Те не могат да предвидят дали утрешният риск ще бъде санкция, блокада, мито или военен инцидент.

За пазарите това означава по-трайна геополитическа отстъпка в оценките. Инвеститорите вече не могат да разглеждат търговските вериги като неутрална инфраструктура. Чипове, петрол, газ, редки метали, пристанища и платежни системи са инструменти на политика. Ако международните правила отслабват, капиталът ще търси юрисдикции, които изглеждат по-защитени, а компаниите ще държат повече резерви и дублирани доставчици.

Тази среда е особено трудна за Европа. ЕС е силен, когато правилата имат стойност и пазарният мащаб може да влияе върху поведение. Когато силовата политика доминира, Европа трябва да превърне икономическа тежест в стратегическа способност. Това включва отбрана, индустриална политика, енергийна сигурност и по-бързо вземане на решения. Иначе правилата на съюза могат да изглеждат бавни в свят, който наказва бавните.

За българските читатели изводът е, че геополитиката вече не е странична новина спрямо инвестициите. Тя влияе върху облигационни спредове, валути, енергия, банки и индустрия. Ако световният ред става по-транзакционен и силов, портфейлите трябва да оценяват не само печалби и лихви, а и устойчивост към политически шокове. В такава среда диверсификацията е защита, но не отменя нуждата от внимателен избор на рискове.

Най-опасният ефект е нормализацията. Ако бизнесът и правителствата започнат да приемат силовите сделки като обичайна среда, те ще инвестират по-малко в дългосрочни връзки и повече в защита. Това прави света по-скъп и по-малко продуктивен. Правилата не са абстрактен идеал; те са инфраструктура, която намалява разходите за търговия, кредит и сигурност.