Центристката битка във Франция става тест за политиката след Макрон
Местната надпревара около Едуар Филип показва дали умереният център може да оцелее между леви, десни и популистки алтернативи.
The Economist поставя акцент върху центристката битка във Франция, свързана с Едуар Филип и политическото му пространство. На пръв поглед това е местна история, но тя има национално значение. Франция се приближава към период след Макрон, в който центърът вече няма автоматичен лидер, а крайната десница и левицата се опитват да наследят недоволството.
Филип е интересен, защото комбинира административен опит, умерен десен профил и дистанция от част от токсичността на президентската власт. Ако той успее да покаже стабилност на местно равнище, това ще подкрепи аргумента, че центристко управление все още може да работи. Ако се затрудни, сигналът ще бъде, че френските избиратели искат по-рязка политическа промяна.
За Европа това не е второстепенна тема. Франция е ключова за отбраната, бюджета на ЕС, индустриалната политика и отношението към Украйна. Ако центърът отслабва, решенията за превъоръжаване, разходи и санкции срещу Русия могат да станат по-трудни. Популистките партии често смесват социална умора с критика към европейската стратегия.
Икономическият фон е тежък. Франция трябва да контролира дефицит, да финансира отбрана и да отговори на недоволство от цени, услуги и миграция. Центристите могат да обещават компетентност, но компетентността не е достатъчна, когато избирателите усещат, че системата не променя ежедневието им. Затова местните избори стават референдум за доверие в управленския стил.
За инвеститорите френската политика има значение чрез облигационните пазари и европейските акции. Всяка перспектива за по-нестабилно управление може да повиши премията върху френския дълг и да усложни плановете за индустриална подкрепа. Обратното, силен центристки резултат би дал малко повече предвидимост на европейския дневен ред.
Затова историята на The Economist е за повече от един кандидат. Тя е за въпроса дали либерално-центристката формула, която доминираше част от Европа през последното десетилетие, все още има електорална енергия. Франция често е лаборатория за европейски политически завои, а този завой може да бъде особено важен за сигурността на континента.
Ако центърът не намери нов език за доходите, сигурността и миграцията, той ще изглежда като управленска техника без политическа емоция. Ако успее, Франция може да даде модел за умерена политика в период, в който много европейски общества се радикализират. Това ще има значение и за инвеститорите, които търсят предвидимост в еврозоната.