Китайският икономически експеримент, който не успя
Опитът да се замени имотният модел с държавно насочен индустриален растеж среща слаб вътрешен спрос, дефлационен натиск и глобална съпротива.
The Economist описва китайски икономически експеримент като провалил се, което улавя по-широкия проблем на Пекин след имотния бум. Китай се опитва да премести растежа от строителство и дълг към производство, технологии и износ. На теория това изглежда разумно: по-малко спекулативни апартаменти, повече фабрики, роботи, батерии и чипове. На практика преходът се оказва много по-труден.
Слабостта на вътрешното потребление остава централният проблем. Домакинствата са предпазливи след години на имотни загуби, несигурни доходи и ограничена социална защита. Ако потребителите не харчат достатъчно, фабриките трябва да продават навън. Това води до свръхкапацитет и ценови натиск в глобални сектори, от електромобили до солари и промишлени материали.
Държавно насоченият индустриален модел има силни страни: може да мобилизира капитал, земя и инфраструктура бързо. Но той трудно казва кога да спре. Ако много провинции субсидират едни и същи сектори, резултатът е прекомерно производство, ниски маржове и зависимост от износ. Китай може да печели пазарен дял, но печалбите в корпоративния сектор и доходите на домакинствата не растат достатъчно.
Глобалната реакция вече се вижда. САЩ, Европа и някои развиващи се пазари гледат на китайския износ не само като на евтина стока, а като на индустриална заплаха. Тарифи, проверки за субсидии и правила за сигурност се множат. Колкото повече Китай разчита на външен пазар за своя индустриален излишък, толкова повече търговската политика ще ограничава модела.
Имотният сектор също не е напълно излекуван. Дори ако Пекин не иска да се върне към стария дългов цикъл, спадът в жилищното богатство тежи върху потреблението и местните финанси. Провинциите губят приходи от земя, а банките и домакинствата остават изложени към дълъг процес на корекция. Това прави индустриалния експеримент още по-натоварен с очаквания.
За света китайският провал или частичен успех има големи последици. Ако Пекин не успее да съживи вътрешното търсене, ще продължи да изнася дефлация и политически напрежения. Ако промени курса към по-силна социална подкрепа и потребление, глобалният баланс може да стане по-здрав. Засега експериментът показва, че фабриките не могат сами да заместят уверените домакинства.
Това е и урок за други държави, които гледат към индустриална политика. Производството е важно, но без платежоспособно вътрешно търсене и доверие в бъдещите доходи то може да се превърне в машина за излишък, не в устойчив растеж.