Иранската задънена улица на Доналд Тръмп

The Economist описва иранската стратегия на Доналд Тръмп като задънена улица: мирна сделка се разпада, твърдолинейните сили в Иран отхвърлят икономическите стимули, а военните размени в Залива отново заплашват глобалната енергия. Това е силна диагноза, защото проблемът не е само в ескалацията, а в липсата на убедителен път назад.

Външната политика на Тръмп често разчита на натиск, спектакъл и сделка в последния момент. Срещу Иран тази комбинация е по-рискова. Техеран може да приеме натиска като доказателство, че отстъпките не носят сигурност, а твърдите позиции носят лост. Така всяка американска стъпка към принуда може да укрепи иранските сили, които не искат компромис.

Ормуз прави тази динамика глобална. Иран не трябва да победи САЩ военно, за да причини икономически проблем. Достатъчно е да повиши риска за корабоплаването, да увеличи застраховките и да поддържа петролна премия. Това поставя Тръмп в неудобна позиция: сила без стабилен трафик изглежда като скъпа импровизация.

За съюзниците въпросът е дали Вашингтон има план за следващата седмица, не само за следващия удар. Европа и Азия се нуждаят от предвидимост, защото тяхната инфлация, производство и валути зависят от енергийния поток. Ако американската стратегия изглежда непостоянна, партньорите ще търсят собствени канали към региона.

Иран също няма лесен изход. Продължителната конфронтация може да изтощи икономиката му и да ускори изграждането на алтернативни маршрути за петрол. Но режимът може да предпочете скъпа конфронтация пред сделка, която изглежда като капитулация. Това прави класическата икономическа логика по-слаба.

Вътрешната американска политика допълнително стеснява изхода. Ако цените на горивата останат високи, президентът ще бъде притиснат да покаже победа. Но колкото повече обещава контрол, толкова по-видим става провалът при всяко ново нападение срещу кораб или инфраструктура. Това създава стимул за още действия, а не за по-спокойна стратегия.

Дипломацията ще трябва да бъде по-прагматична от предишните опити. Вместо голяма историческа сделка, вероятно ще е нужна серия от технически договорки: коридори, инспекции, застраховки, хуманитарни изключения и механизъм за сигнали при инциденти.

Изводът е, че задънената улица не е липса на опции, а липса на добри опции. Тръмп може да удря, да преговаря или да отстъпва, но всяка стъпка има цена. Докато няма реалистична формула за Ормуз и иранска сигурност, конфликтът ще продължи да определя цената на риска в световната икономика.