Защо големият възстановителен фонд на ЕС изгуби инерция

The Economist връща вниманието към европейския възстановителен фонд след пандемията и въпроса защо големият инструмент е изгубил инерция. Когато беше създаден, той изглеждаше като историческа стъпка: общ европейски дълг, национални планове за реформи и инвестиции, зелена и дигитална трансформация. Няколко години по-късно политическият ефект е по-смесен. Парите са значителни, но скоростта и качеството на изпълнение са неравномерни.

Проблемът е частично административен. Европейските средства изискват правила, проверки и договорени етапи, но това може да забави проекти, особено когато националните администрации са слаби или политически нестабилни. Ако средствата се отпускат бавно, икономическият стимул идва след момента, в който е бил най-нужен. Така инструментът губи част от макроикономическата си сила и започва да изглежда като обикновена програма за проекти.

Има и политически слой. Успехът или слабостта на фонда ще влияе върху бъдещите спорове дали ЕС трябва да използва общ дълг за отбрана, енергия или индустриална политика. Ако възстановителният фонд се възприема като бавен и неефективен, скептиците ще имат аргумент срещу нови общи заеми. Ако все пак произведе видими инвестиции и реформи, той може да стане модел за следващата европейска фискална интеграция.

За пазарите темата е важна през държавните облигации и европейския растеж. Общият европейски дълг създаде нов актив и подсили идеята, че ЕС може да реагира колективно при кризи. Но ако инвеститорите видят политическа умора и слаб резултат, ентусиазмът към следващи общи инструменти ще намалее. Това може да засегне финансирането на отбрана, зелени мрежи и конкурентоспособност спрямо САЩ и Китай.

За България въпросът е пряк, защото европейските средства остават важна част от инвестиционната среда. Забавените или неефективни проекти означават по-слаба инфраструктура, по-бавна дигитализация и по-малък мултипликатор за частния сектор. Следващият тест ще бъде дали ЕС може да превърне големите си фискални идеи в навременни и измерими резултати. Без това европейската политика ще обещава мащаб, но ще доставя по-малко влияние.

Урокът е, че фискалният капацитет не е само размер на пакета. Той е способност за избор, изпълнение и отчетност. Европа може да събере ресурс, но ако проектите се забавят или се разпиляват между твърде много цели, политическата подкрепа отслабва. Следващите общи фондове ще бъдат убедителни само ако покажат по-бърза връзка между пари, реформи и реални активи.