Колко високо могат да стигнат цените на петрола този път
Новият петролен шок е различен от старите: пазарът има повече алтернативи и резерви, но войната около Иран държи рисковата премия жива.
The Economist пита колко високо могат да стигнат цените на петрола този път. Въпросът е логичен, защото конфликтът около Иран, напрежението в морските маршрути и страховете за Ормуз върнаха енергията в центъра на глобалния пазарен разговор. Все пак днешният петролен шок не е просто повторение на 70-те години или на предишни близкоизточни кризи. Светът има повече източници, повече запаси и повече финансови инструменти, но и много по-чувствителни вериги за доставки.
Първият фактор е физическото предлагане. Ако танкерите продължат да плават и големите производители не намалят добива, цените могат да останат високи, но управляеми. Ако обаче атаките засегнат ключови терминали, застрахователите се отдръпнат или купувачите започнат панически да трупат резерви, движението може да се ускори. Пазарът реагира не само на реални барели, а и на вероятността тези барели да не пристигнат навреме.
Вторият фактор е търсенето. Китайският растеж е по-слаб от старите цикли, Европа е по-предпазлива, а част от транспорта постепенно се електрифицира. Това ограничава безкрайното поскъпване. Но авиацията, химията, корабоплаването и развиващите се пазари все още зависят от петрол. Ако икономиката не се забави достатъчно, енергийният шок ще остане реален проблем за инфлацията.
Третият фактор е политиката. Доналд Тръмп може да се опитва да говори цените надолу, а производители като Саудитска Арабия могат да използват резервен капацитет, но думите имат граници, когато ракетите, санкциите и морските рискове променят поведението на търговците. Пазарът вярва на физическа сигурност повече, отколкото на уверения. Затова дипломатическата рамка около Иран е толкова важна, колкото и запасите.
За Европа и България високият петрол е пряк риск за транспорт, храни и инфлационни очаквания. Дори когато природният газ е отделна история, горивата влияят върху цени, заплати и бюджетни решения. Ако барелът се задържи високо, централните банки ще имат по-малко пространство за облекчаване, а правителствата ще бъдат изкушени да субсидират потреблението. Това може да превърне петролния шок в по-дълъг фискален и политически тест.
Разликата спрямо предишни кризи е, че пазарът вече има повече инструменти за хеджиране, но и повече финансови участници, които реагират бързо. Това може да усилва движенията и в двете посоки. Затова въпросът не е само колко високо ще стигне петролът, а колко дълго рискът ще остане вграден в очакванията.