Как Индия устоява на енергийния шок
Войната с Иран поставя Индия между скъп внос, нужда от растеж и прагматична дипломация към доставчици и партньори.
The Economist включва в публичния си поток тема за това как Индия устоява на енергийния шок. Контекстът е ясен: войната с Иран, рискът около Ормуз и по-високите цени на петрола са особено важни за държава, която внася голяма част от енергията си и се нуждае от стабилен растеж, за да поддържа работни места и доходи.
Индия има няколко предимства. Тя купува от различни доставчици, управлява стратегически запаси и използва мащаба си, за да преговаря. През последните години Делхи показа, че може да бъде прагматичен купувач, включително когато западните партньори не харесват всички източници на суровина. В енергийната политика идеологията често отстъпва пред цената и сигурността.
Но шокът не е безболезнен. Скъпият петрол увеличава натиска върху търговския баланс, валутата, транспортните разходи и субсидиите. Ако правителството задържа цените за потребителите, бюджетът поема удара. Ако ги прехвърли към пазара, домакинствата и индустрията плащат. И двата пътя имат политическа цена.
Ормуз е особено чувствителен, защото Индия зависи не само от петрол, но и от потоците на газ, химикали и торове. Енергийният шок може да стане хранителен шок, ако торовете поскъпнат или доставките се забавят. Това прави кризата по-широка от обикновения петролен график.
Дипломатически Индия ще се опита да държи всички канали отворени. Тя има отношения със САЩ, със страните от Залива, с Русия и с Иран. Тази многопосочност понякога изглежда неудобна за западните партньори, но е част от стратегията за енергийна устойчивост. Делхи не иска да бъде заложник на един лагер.
Вътрешната политика също има значение. Енергията влияе върху храните, транспорта и инфлацията, а те са чувствителни за избирателите. Ако цените се задържат високи, правителството може да бъде принудено да избира между субсидии, по-висок дефицит и по-бавен растеж на потреблението.
Индустрията също ще натиска за предвидимост. Производители на торове, химикали, стомана и транспортни услуги не могат лесно да планират инвестиции, ако цената на енергията се движи според всеки нов инцидент в Залива.
Изводът е, че Индия може да устои на енергийния шок по-добре от по-малки вносители, но не е имунизирана. Колкото по-дълго продължи войната с Иран, толкова повече растежът, инфлацията и дипломацията ще се преплитат. За Индия енергията остава тест за стратегическа автономия в свят на скъпи конфликти.