Иранският режим превръща погребението на Хаменей в демонстрация на сила
Церемонията трябва да покаже контрол, но също разкрива колко много се е променил режимът след войната и вътрешните удари.
The Economist пише, че иранският режим се надява погребението на Хаменей да демонстрира сила, но самото събитие показва колко много се е променила Ислямската република. Това е точна рамка за момента. Техеран трябва да организира ритуал на приемственост, докато зад кулисите се решават въпроси за наследство, сигурност, икономическа посока и отношения със САЩ.
Погребенията на революционни лидери са политически спектакли. Те събират лоялни граждани, делегации, духовници, командири и медии в един образ на единство. Но когато режимът трябва да доказва сила, това често означава, че силата вече не се приема за даденост. Войната с Израел, американските удари и напрежението около Ормуз разкриха уязвимост в самия център на властта.
Най-големият въпрос е кой ще определи следващия баланс. Революционната гвардия вероятно ще настоява за твърда линия и контрол върху сигурността. Част от политическия елит може да търси сделка, която да отпуши икономиката. Обществото е уморено от инфлация, санкции и ограничения. Тези сили могат временно да бъдат покрити от траурната символика, но няма да изчезнат.
Регионалният ефект е също важен. Иранските съюзници в Ливан, Ирак, Сирия и Йемен ще гледат дали Техеран продължава да финансира и насочва мрежите си със същата увереност. Съперници като Израел, Саудитска Арабия и Турция ще търсят признаци за разцепление. САЩ ще измерват дали има шанс за по-стабилно споразумение или риск от нова ескалация.
За енергийните пазари силната церемония може да намали краткосрочния страх, ако покаже управляем преход. Но ако след нея започнат вътрешни чистки, конкуриращи се послания или заплахи срещу корабоплаването, пазарите бързо ще върнат премията за риск. След последните месеци никой не може да третира Иран като локална тема.
Именно затова погребението е повече от край на една политическа биография. То е начало на нов тест за режима. Ако демонстрацията на сила остане само церемониална, слабостите ще изплуват отново. Ако властта използва момента, за да изгради по-прагматичен курс, Близкият изток може да получи рядък прозорец за стабилизация.
Проблемът е, че прагматизмът може да изглежда като слабост пред твърдите фракции. Новото ръководство ще трябва да убеждава едновременно улицата, силовите структури и външните посредници, че контролира посоката, без да изглежда зависимо от външен натиск. Това ще изисква дисциплина, която режимът невинаги показва.