С по-самоуверен Иран съседите му трябва да оставят старите разделения
След конфликта регионът има нужда от по-ясни правила за сигурност, защото разделеният Залив дава повече пространство на Техеран.
The Economist разглежда региона след конфликта с Иран през призмата на съседите му. Ако Техеран излиза по-самоуверен, държавите от Залива и другите регионални играчи не могат да си позволят старите си разделения. Това не означава лесен съюз, а по-прагматична координация около морска сигурност, енергия, ракети и отношения със САЩ.
Проблемът е, че всяка държава в региона има различна сметка. Някои искат бърза стабилизация, защото инвестират в туризъм, финанси, технологии и инфраструктура. Други се страхуват, че прекалено мек подход към Иран ще остави прокси мрежи, ракети и морски заплахи непокътнати. Така мирът не е еднакъв за всички: за едни е бизнес възможност, за други риск от бъдеща уязвимост.
Иран може да използва тези различия. Ако говори отделно с различни столици, може да получи инвестиции, дипломатическо пространство и санкционно облекчение, без да направи еднакви отстъпки към всички. Затова регионалното единство има практическа стойност. То не изисква пълно доверие, а минимални общи правила, които ограничават възможността за разделяй и владей.
За Вашингтон това е тест за влияние. САЩ искат по-нисък риск за Ормуз и енергията, но не могат да изглеждат така, сякаш пренебрегват тревогите на партньорите. Ако съюзниците в Залива са разединени, американската дипломация става по-скъпа и по-малко ефективна. Ако са по-координирани, сделката с Иран може да бъде проверявана по-строго.
Основният извод е, че следвоенната стабилност в Близкия изток ще зависи не само от Техеран, а и от способността на съседите му да действат заедно. Ормуз, LNG, петрол, дронове и ракети вече са част от една и съща сигурност. Разделеният регион ще плаща по-висока рискова премия, дори ако формално мирът продължи.
За пазарите това означава, че дипломатическите заглавия трябва да се проверяват през поведение на корабоплаването, застраховките и капиталовите потоци. Ако съседите на Иран започнат да действат координирано, рискът може да се свие постепенно. Ако всяка столица продължи да хеджира сама, инвеститорите ще приемат мира като временна пауза, а не като нова регионална архитектура.
Това е важно и за Европа, защото LNG и петролът от региона остават част от енергийната сигурност. Всяко ново напрежение в Залива се превръща в разход за индустрията и домакинствата далеч от Близкия изток и влияе върху инфлацията, кредитирането и растежа.