Иран запазва хватката си върху Ормуз

The Economist описва как Иран запазва способността си да влияе върху Ормуз, дори когато САЩ настояват, че проливът трябва да остане отворен. Това е същността на кризата: Техеран не трябва непременно да затвори маршрута напълно, за да създаде глобален риск. Достатъчни са атаки, заплахи, задържания или неясни правила за преминаване, за да се промени поведението на корабособственици и застрахователи.

Ормуз е географски тесен, но икономически огромен. Петрол, газ и продукти, свързани с енергията, минават през маршрут, който не може бързо да бъде заместен. Ако корабите чакат, ако премиите растат или ако флотите изискват военен ескорт, световната икономика плаща разход още преди да има физически недостиг. Това прави пролива идеален инструмент за асиметричен натиск.

Иран използва този инструмент, защото конвенционалният баланс не е в негова полза. САЩ имат по-силна военна мощ, но Иран има близост до маршрута, ракети, дронове, малки плавателни съдове и мрежа от регионални партньори. Тази комбинация позволява на режима да създава риск на ниска цена, без винаги да преминава към пълна война.

За Тръмп проблемът е политически и икономически. Ако бензинът поскъпне и фондовите пазари се разклатят, конфликтът става вътрешна тема. Ако отговори твърде силно, може да бъде обвинен, че разширява войната. Ако отговори твърде слабо, съюзниците и пазарите ще се усъмнят в американската способност да гарантира свободно корабоплаване.

За Европа и Азия това е напомняне за зависимостта от маршрути, които често се приемат за даденост. Енергийната сигурност не е само въпрос на договори и терминали; тя зависи от тесни места, които могат да бъдат политически оръжия. Дори държави, които купуват по-малко ирански петрол, са изложени на цената на риска.

Изводът е, че Ормуз ще остане пазарен барометър за войната с Иран. Ако трафикът се нормализира, премията може да спадне. Ако напрежението се превърне в рутина, цената на енергията, транспортът и инфлационните очаквания ще носят постоянна добавка за несигурност. Това е точно видът натиск, който Иран може да поддържа по-дълго от пълна блокада.

В такава среда дипломатическите сигнали имат почти незабавна пазарна стойност. Едно съобщение за разговори може да свали премии, а една атака срещу кораб да ги върне. Това прави политическата комуникация част от енергийната инфраструктура. Ако страните не създадат надежден канал за инциденти, цените ще реагират на всяка неяснота.