Войната около Иран може да погълне политическия дневен ред на Тръмп
Кризата в Близкия изток заплашва да измести икономиката, границите и вътрешната политика, като превърне президентството в управление на ескалацията.
The Economist предупреждава, че войната около Иран може да се превърне в централната тема на президентството на Доналд Тръмп. Това е политически риск с икономически последствия. Американските президенти често влизат в мандат с вътрешна програма, но външните кризи могат да пренапишат дневния ред. При Иран опасността е особено голяма, защото конфликтът засяга енергия, съюзи, военни бази, Конгреса и обществената умора от продължителни ангажименти в Близкия изток.
Тръмп традиционно се представя като лидер, който избягва дълги войни и предпочита силен натиск, сделки и заплахи. Иранската криза обаче може да не се подчинява на такъв сценарий. Техеран разполага с мрежа от съюзници и прокси групи, с ракетен капацитет и с възможности за натиск върху морски маршрути. Това позволява ескалация без класическа декларация за война и затруднява бързото политическо приключване.
Вътрешнополитическият ефект може да бъде силен. Ако цените на петрола и бензина се покачат, избирателите ще усетят конфликта директно. Ако американски сили понесат загуби, дебатът за стратегията ще стане по-остър. Ако администрацията изглежда колеблива, критиците ще говорят за слабост; ако изглежда твърде агресивна, ще се появи страх от нова близкоизточна война. Това е тесен коридор за всяко управление.
Съюзниците също ще бъдат тест. Европа и държавите от Залива могат да подкрепят ограничаване на иранското влияние, но не непременно неограничена военна кампания. Израел ще гледа на Иран през призмата на непосредствена сигурност, докато азиатските вносители на енергия ще се тревожат за доставки и цени. Вашингтон трябва да управлява тези различни интереси, без да изглежда изолиран.
Пазарите ще следят дали конфликтът остава контролиран. Енергийните цени, корабните застраховки, доларът и отбранителните акции могат да реагират рязко на всяка промяна. Но най-големият риск е политическата непредвидимост: решения, взети под натиск, които променят очакванията за лихви, инфлация и бюджетни разходи.
Ако кризата се задълбочи, тя може да измести почти всички други теми на администрацията. Данъци, миграция, търговия и регулации ще останат важни, но президентството ще бъде оценявано през способността да избегне неконтролируема ескалация. Иран не е просто външнополитически проблем; той може да стане рамката, през която избиратели, съюзници и пазари тълкуват целия мандат. Това прави всяка военна стъпка едновременно стратегическо решение, икономически риск и вътрешнополитически залог за Вашингтон.
Затова администрацията ще бъде принудена да говори на няколко аудитории едновременно. На съюзниците трябва да покаже контрол, на противниците - готовност, а на американските избиратели - че цената няма да стане непоносима. Тази комбинация е трудна дори при кратка криза.