Какво ще направи Кевин Уорш, ако американската икономика се пречупи
Дебатът около бъдещето на Фед показва колко зависими са пазарите от доверие в централните банки, особено при дефицити, инфлация и политически натиск.
The Economist поставя въпроса за Кевин Уорш и американската икономика като тест за независимостта и реакцията на Федералния резерв при криза. Темата е важна, защото пазарите не оценяват само днешната лихва. Те оценяват кой ще взема решения, когато данните се влошат, инфлацията остане упорита или финансовата система покаже слабост. Доверието в централната банка е актив, който се натрупва бавно и се губи бързо.
САЩ влизат в този дебат с високи дефицити, чувствителен облигационен пазар и политическа среда, в която лихвите са постоянна тема. Ако инвеститорите решат, че Фед ще бъде прекалено близо до Белия дом, премията за риск в държавния дълг може да се повиши. Ако Фед изглежда твърде твърд, икономическото забавяне може да стане по-болезнено. Централната банка трябва да пази баланс между инфлация, заетост и финансова стабилност.
Името на един потенциален лидер има значение, но още по-важна е рамката за вземане на решения. Пазарите ще следят дали Фед реагира на данни или на политически натиск. Това се вижда в доходността по дългите облигации, в долара, в оценките на банките и в апетита към риск. Всяка грешка може да се пренесе към ипотечни лихви, корпоративно финансиране и глобални капиталови потоци.
За останалия свят американската парична политика е външна сила, която никой не може да игнорира. Силен долар и високи американски доходности изтеглят капитал от развиващи се пазари. По-ниски лихви могат да подкрепят акции, но ако са възприети като политически принудени, могат да подкопаят доверието. Това е причината един кадрови дебат във Вашингтон да има значение за фондове, банки и пенсионни спестявания далеч от САЩ.
Българските инвеститори трябва да гледат Фед като ключов фактор за глобалните им експозиции. Много продукти държат американски акции, облигации или компании, чиито оценки зависят от доларовата ликвидност. Следващият тест няма да бъде само кой ще ръководи Фед, а дали институцията ще запази способността си да казва неприятни истини, когато пазарите искат облекчение.
Особено опасен е сценарият на едновременно забавяне и упорита инфлация. Тогава всяко решение ще изглежда погрешно за част от пазара. Ако Фед намали лихвите, може да бъде обвинен, че допуска инфлация; ако ги задържи, ще бъде обвинен, че задълбочава спада. Затова предварително изграденото доверие е толкова ценно.