Мирът с Иран разделя страните от Залива
След войната регионът иска стабилност, но държавите от Залива не гледат еднакво на сделката с Техеран, санкциите и бъдещата архитектура за сигурност.
The Economist поставя фокуса върху разцеплението в Залива след мира с Иран. На пръв поглед всички регионални играчи имат интерес от по-малко ракети, отворен Ормуз и предвидими енергийни потоци. Но зад общото желание за стабилност стоят различни сметки: кой печели от санкционно облекчение, кой се страхува от по-силен Техеран и кой иска да запази близостта си с Вашингтон.
Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар, Кувейт и Бахрейн имат различни икономически и политически профили. Едни искат да ускорят инвестиции, туризъм и финансови услуги, за които войната е токсична. Други се тревожат, че прекалено щедра сделка с Иран може да остави ракетни, морски и прокси рискове непокътнати. В Залива мирът не е абстрактен идеал, а въпрос на пристанища, LNG, застраховки и вътрешна легитимност.
За Иран регионалното разделение е възможност. Ако Техеран успее да говори различно с различните столици, може да извлече инвестиции и дипломатическо признание без да прави еднакви отстъпки към всички. Това е стара техника в нова среда: енергийният пазар и инфраструктурните проекти дават лостове, които понякога са по-ефективни от официалните съюзи.
За САЩ задачата е трудна. Вашингтон иска мирът да намали цените на енергията и риска за корабоплаването, но не може да изглежда така, сякаш пренебрегва опасенията на партньорите си. Ако сделката се възприеме като подарък за Иран, тя може да отслаби американското доверие в региона. Ако е твърде ограничена, пазарите няма да премахнат рисковата премия.
Основният извод е, че следвоенната дипломация в Залива ще бъде по-сложна от самото примирие. Истинският тест не е дали лидерите ще приветстват мира, а дали ще изградят правила за морска сигурност, инвестиции и санкции, които всички могат да приемат. Без това Ормуз може да е отворен, но регионът ще остане политически затворен в недоверие.
За енергийните пазари разделението означава, че премията за риск няма да изчезне наведнъж. Търговците ще следят не само официални срещи, а и застрахователни премии, танкерни маршрути, LNG графици и поведението на регионалните фондове. Ако държавите от Залива започнат да инвестират заедно с Иран, пазарът ще приеме мира по-сериозно. Ако всяка столица остане в собствена стратегия за хеджиране, стабилизацията ще бъде плитка. Това ще държи цените чувствителни към всяка криза и всяко военно съобщение.