Руснаците стават по-тревожни и по-гневни, докато войната се връща у дома

The Economist поставя фокус върху промяна, която е трудна за измерване, но важна за войната: настроението вътре в Русия. След години, в които Кремъл се опитваше да държи конфликта далеч от ежедневието на големите градове, украинските удари по енергийна инфраструктура, напрежението около горивата и постоянните военни изисквания започват да правят войната по-видима за руснаците.

Тревогата не означава автоматична политическа опозиция. Русия остава силно контролирана държава, а страхът от репресии ограничава публичния протест. Но гневът може да се проявява по други начини: недоверие към местни власти, оплаквания за цени, недостиг, мобилизация и усещане, че държавата не казва истината. Това е опасно за режим, който продава образ на контрол и компетентност.

Украйна има интерес да увеличава този вътрешен разход. Дроновите атаки по рафинерии и логистика не са само военни операции; те са опит да се покаже, че Русия не може да води война без последствия у дома. Ако бензинът стане по-скъп или недостъпен в повече региони, официалният разказ за далечна и управляема операция отслабва.

За Кремъл задачата е да раздели недоволството от политическата отговорност. Властта може да обвинява саботаж, Запада, местни чиновници или търговци. Но ако проблемите се повтарят, обясненията губят сила. Дори лоялни граждани могат да започнат да се питат защо войната, която трябваше да донесе сигурност, носи опашки, страхове и по-големи разходи.

Това не означава, че Русия е близо до вътрешен срив. Но войните често се решават и от натрупване на малки разходи. Ако обществото започне да плаща повече, ако бизнесът губи предвидимост, а регионите се чувстват изоставени, Кремъл ще трябва да харчи още повече ресурс за поддържане на спокойствие. За Украйна и съюзниците й това е важна част от стратегията на изтощение.

За Европа тази вътрешна руска динамика е важна, защото влияе върху времевия хоризонт на войната. Ако Москва може да прехвърля разхода към населението без сериозно напрежение, тя ще продължи да разчита на издръжливост. Ако недоволството расте, Кремъл ще трябва да избира между повече репресии, повече субсидии и по-голяма мобилизационна пропаганда. И трите варианта имат цена, дори когато не водят веднага до видима политическа промяна. Именно тази цена трябва да се следи, защото тя определя колко дълго режимът може да купува тишина.