За руснаците войната вече изглежда по-близо от всякога
Дронове, мобилизация, цени и атаки по инфраструктурата постепенно пробиват стената между фронта и руското ежедневие.
The Economist обръща внимание на промяна в руското обществено усещане: войната вече се чувства по-близо до обикновените хора. Това е важна политическа динамика. Кремъл дълго се опитваше да поддържа разделение между фронта и ежедневието в големите градове. Докато доходите се компенсират, магазините работят и рискът изглежда далечен, обществото може да остане пасивно. Тази дистанция обаче става по-трудна за поддържане.
Причините са няколко. Украинските дронове достигат по-дълбоко в руска територия, енергийна и логистична инфраструктура става цел, а регионите усещат военните разходи чрез мобилизация, трудов недостиг и по-високи цени. Дори когато държавната телевизия контролира разказа, димът, затворените летища, прекъснатите доставки и местните погребения са трудно управляеми сигнали.
Това не означава автоматичен политически бунт. Русия има силен репресивен апарат, контролирана публична среда и население, което е свикнало да избягва открит конфликт с властта. Но усещането за близост на войната може да промени пасивната подкрепа. Хората може да не излязат на улицата, но да станат по-предпазливи с разходи, по-недоверчиви към обещанията и по-чувствителни към нови мобилизационни мерки.
За Путин рискът е не в един драматичен момент, а в натрупването. Войната може да изглежда управляема, докато всяка група плаща отделна цена. Но когато бизнесът страда от логистика, семействата от мобилизация, регионите от атаки, а потребителите от инфлация, политическият договор става по-скъп. Държавата трябва да плаща повече за лоялност и да наказва повече за несъгласие.
За Украйна тази промяна е част от стратегията на изтощението. Киев не може да разчита само на фронтови пробив, затова търси начини да покаже, че Русия не може да воюва без вътрешна цена. Колкото по-близо се усеща войната в Русия, толкова по-трудно е Кремъл да продава идеята за далечна и безболезнена операция.
Най-важният въпрос е дали това усещане остава фрагментирано или се превръща в общо настроение. Авторитарните системи могат да преживяват отделни кризи, ако хората ги възприемат като местни инциденти. По-опасно за властта е, когато различни групи започнат да виждат обща причина: война, която изяжда нормалността.
Засега Кремъл все още контролира публичния език, но контролът върху езика не е същото като контрол върху преживяването. Колкото повече хора виждат последствията лично, толкова по-трудно е да бъдат убедени, че всичко върви по план.