Сделката на Тръмп със Саудитска Арабия носи риск от ядрено разпространение
Опитът да се закрепи близкоизточна архитектура чрез саудитски ядрен компромис може да създаде опасен прецедент в регион, вече напрегнат от Иран.

The Economist предупреждава, че сделката на Доналд Тръмп със Саудитска Арабия може да увеличи риска от ядрено разпространение. Темата е чувствителна, защото Рияд от години иска гражданска ядрена програма, а Вашингтон търси по-дълбоки отношения със Саудитска Арабия в контекста на Израел, Иран, енергията и конкуренцията с Китай. Но ядрените технологии рядко остават само технически проект.
Саудитска Арабия твърди, че има нужда от атомна енергия за диверсификация и бъдещо търсене. Това е разбираем аргумент за страна, която иска да освободи повече петрол за износ и да модернизира икономиката си. Проблемът е в обогатяването, преработката и гаранциите. Ако Рияд получи права или капацитет, които други партньори нямат, това може да отвори нова надпревара в регион, където доверието е ниско.
Иран е неизбежният фон. Саудитска Арабия гледа на иранската ядрена програма като на стратегическа заплаха. Ако Техеран се приближи до военен капацитет или ако войната около Иран продължи, саудитският натиск за собствена опция ще се засили. Така сделка, замислена като стабилизираща, може да изглежда на други държави като начало на регионална ядрена конкуренция.
За Вашингтон изкушението е ясно. Сделка със Саудитска Арабия може да донесе дипломатически успех, по-силен антиирански фронт, оръжейни договори и вероятно по-добри отношения с Израел. Но краткосрочната геополитическа печалба може да създаде дългосрочен неразпространителен проблем. Ако правилата се огъват за важен партньор, други ще поискат същото.
Китай и Русия също са част от сметката. Ако САЩ не предложат ядрено сътрудничество, Рияд може да търси алтернативи. Това дава на Вашингтон аргумент за контролирана сделка, но не премахва нуждата от твърди ограничения. По-добре е САЩ да бъдат вътре в процеса, отколкото извън него, но само ако условията са достатъчно ясни и проверими.
Най-важният въпрос е дали сделката укрепва режима на неразпространение или го прави по-гъвкав за силни съюзници. В регион с война около Иран, напрежение в Червено море и несигурност около Израел, ядрените компромиси имат дълга сянка. Дипломацията може да се нуждае от сделки, но някои технологии изискват правила, които преживяват един президентски мандат.
Пазарите обикновено оценяват такива споразумения през оръжия, петрол и инфраструктура, но стратегическата цена е по-бавна. Ако ядрените условия изглеждат прекалено щедри, рискът ще се натрупва години наред и ще влияе върху инвестиции, застраховки и военни бюджети. Затова сделката трябва да бъде измервана не само по подписите днес, а по ограниченията, които ще останат утре.