Могат ли съюзниците на Украйна още да разчитат на Америка
Съмненията около американската ангажираност принуждават Европа да мисли за отбрана, финансиране и индустриален капацитет като за собствена отговорност.
The Economist поставя въпроса за надеждността на Америка като централен проблем за съюзниците на Украйна. Това не е абстрактен дебат за трансатлантическите отношения. За Киев той се измерва в боеприпаси, противовъздушна отбрана, разузнаване, бюджетна помощ и политически сигнал към Москва. Ако подкрепата на Вашингтон изглежда колеблива, Русия може да реши, че времето работи в нейна полза.
Европа вече увеличава разходите за отбрана, но зависимостта от САЩ остава значителна. Американските системи, логистика и разузнавателни способности не могат да бъдат заменени бързо. Дори когато европейските държави имат политическа воля, индустриалният капацитет, запасите и процедурите за поръчки често изостават от нуждите на война на изтощение.
За Украйна несигурността има оперативна цена. Военните планове трябва да се правят според налични доставки, а не според обещания. Ако Киев не знае дали даден вид боеприпаси или ПВО ще пристигне навреме, трябва да пази ресурси, да отлага операции или да приема по-висок риск за градове и инфраструктура. Политическата неопределеност се превръща във фронтова ограниченост.
За Москва сигналът също е ясен. Кремъл не трябва непременно да победи бързо, ако вярва, че западната коалиция ще се умори. Тази стратегия на търпение прави последователността на помощта почти толкова важна, колкото нейния размер. Еднократен голям пакет може да помогне, но предвидим поток от производство и финансиране променя сметките на Русия по-дълбоко.
Европейските правителства са изправени пред труден политически избор. Да се говори за по-голяма самостоятелност е лесно; да се финансират фабрики, запаси, дългосрочни договори и по-високи бюджети е по-трудно. Избирателите усещат разходите, докато ползите са превантивни и често невидими. Но войната в Украйна направи ясно, че евтината сигурност е илюзия.
Пазарите също ще следят този дебат. По-сериозна европейска отбрана означава повече поръчки за индустрията, но и натиск върху бюджетите. Ако САЩ намалят ролята си, европейските облигационни пазари, отбранителни компании и инфраструктурни планове ще трябва да калкулират ново ниво на постоянен разход. Това не е временна криза, а възможна промяна в фискалния режим на континента.
В крайна сметка въпросът не е дали Америка изчезва от европейската сигурност, а дали Европа може да издържи периоди на американска непредвидимост. Украйна е най-острият тест. Ако съюзниците създадат достатъчно собствен капацитет, Вашингтон остава решаващ, но не единствен стълб. Ако не го направят, всяка промяна в американската политика ще продължи да се усеща като стратегически шок.