Икономиката на Тръмп остава силна, но войната с Иран и AI рискът усложняват картината

The Economist актуализира своя тракер за американската икономика при Доналд Тръмп и отчита, че S&P 500 е нагоре от началото на мандата. На повърхността това е силен политически аргумент. Пазарите изглеждат уверени, печалбите са устойчиви, а инвеститорите продължават да плащат високи оценки за технологичните лидери.

Но картината не е еднопосочна. The Economist отбелязва, че войната в Иран е нарушила енергийните пазари и е повишила цените на бензина. Това е важно, защото американските избиратели не преживяват икономиката като индекс. Те гледат разходи за горива, храна, жилища и заплати. Ако енергията поскъпва, борсовият ръст не компенсира усещането за натиск.

AI е другият голям фактор. Технологичните акции подкрепят индексите, но също създават концентрация. Ако няколко компании носят голяма част от растежа, пазарът става чувствителен към всяка новина за чипове, капацитет, регулации или реална възвръщаемост на AI инвестициите. Това прави икономическия разказ на Белия дом зависим от сектор, който е силен, но скъп.

За Фед комбинацията е трудна. Ако инфлацията се успокоява, централната банка може да мисли за по-мека политика. Ако обаче енергийният риск от Иран се върне или AI инфраструктурата поддържа високо търсене на капитал и електроенергия, инфлационната картина може да стане по-шумна. Това ограничава възможността за бързи лихвени решения.

Политическият риск е в разминаването между финансови пазари и домакинства. Високият S&P 500 помага на пенсионни и инвестиционни сметки, но не всички избиратели участват еднакво в този ръст. Ако цените на горивата и жилищата останат високи, икономическият оптимизъм може да изглежда елитен. Това е слабост за всяка администрация.

Основният извод е, че американската икономика остава силна, но по-малко спокойна, отколкото индексите подсказват. Тръмп може да посочи борсата като доказателство за успех. Опонентите му ще посочат енергията, концентрацията и цените. Истинският тест ще бъде дали растежът се усеща извън технологичния сектор и извън Уолстрийт.

Следващите данни за заетост, потребление и инфлация ще покажат дали този баланс се подобрява или се разкъсва. Ако реалните доходи растат, пазарният оптимизъм ще има по-широка основа. Ако горивата и жилищата отново натиснат бюджета на домакинствата, политическата цена на външните конфликти и технологичната концентрация ще стане по-видима.

Това прави американския цикъл важен и за Европа. Силен долар, по-високи американски доходности или нов енергиен шок бързо се пренасят към глобални портфейли, валути и разходи за финансиране.