The Economist: Върховният съд дава повече власт на Тръмп, а Иран отрича преговори

The Economist съобщава в World in Brief, че Върховният съд на САЩ е дал на Доналд Тръмп по-широки правомощия да освобождава ръководители на независими агенции, докато Иран отрича да има планирани разговори с Америка в Катар. На пръв поглед това са две отделни истории. За пазарите обаче и двете се въртят около един въпрос: колко предвидими са институциите в момент на война и инфлационен риск.

Решението за агенциите може да промени баланса между Белия дом и регулаторната държава. Ако президентът получи по-свободна ръка да сменя ръководители, политическата линия може да навлезе по-дълбоко в области като енергетика, конкуренция, труд, комуникации и финанси. Бизнесът често иска по-малко регулация, но не обича внезапни институционални завои.

В същото време Иран отрича разговори, които Вашингтон представя като възможни или предстоящи. Това объркване е важно, защото войната с Иран вече влияе върху петрола, златото, транспортните премии и лихвените очаквания. Ако дипломатическият процес е неясен, пазарите трябва да държат част от рисковата премия, дори когато има признаци за нормализиране на трафика през Ормуз.

Комбинацията е трудна за централните банки. По-силен президентски контрол върху агенции може да промени очакванията за регулации и разходи, докато Близкият изток може да върне енергиен шок. Ако инфлационният натиск се запази, Фед ще има по-малко пространство да действа според политически желания, независимо от съдебните решения.

За съюзниците на САЩ това е сигнал, че Вашингтон остава едновременно мощен и по-труден за прогнозиране. Европа, Япония и страните от Залива ще трябва да работят с администрация, която може да движи регулаторната и външната политика по-агресивно. Това не означава автоматична криза, но означава по-висока нужда от дипломатически буфери.

Основният извод е, че институционалната предвидимост става пазарен актив. Когато съдът променя границите на президентската власт, а Иран и САЩ дават различни сигнали за разговори, инвеститорите получават повече причини да изискват премия за риск. The Economist поставя тези теми кратко, но общата картина е за по-политизирана икономическа среда.

Това ще се вижда най-ясно в секторите, които зависят от лицензии, надзор и федерални правила. Енергия, телекомуникации, банки и платформи могат да получат по-бързи решения, но и по-голям риск от политически завои. За дългосрочния капитал стабилността на правилата остава толкова важна, колкото самото им съдържание.