Биха ли се сражавали европейците, ако се наложи
Аргументът около Украйна е, че символичното присъствие може да не промени фронта, но може да промени политическата психология на Европа.
The Economist публикува текст от Натали Точи, който поставя неудобен въпрос за Европа: биха ли се сражавали европейците, ако войната се приближи достатъчно. Видимият анонс казва, че изпращането на войски на терен няма непременно да помогне на Украйна пряко, но може да помогне на Европа да намери воля за война. Това е провокативна, но важна рамка.
Украйна не се нуждае основно от символични контингенти. Тя се нуждае от ПВО, боеприпаси, дронове, обучение, ремонти и предвидимо финансиране. Но европейският проблем не е само материален. Той е и психологически: много общества още мислят за войната като за чужда криза, която може да бъде управлявана чрез помощи, без пряка промяна в собствения политически живот.
Този начин на мислене става все по-рисков. Русия залага на умора, страх и разцепление. Ако Европа не покаже, че е готова да понесе по-високи разходи и по-голяма стратегическа отговорност, Москва може да реши, че времето работи в нейна полза. Тогава всяка украинска слабост ще бъде тълкувана като европейска слабост.
Въпросът за войските е чувствителен, защото може да изглежда като ескалация. Но дебатът не трябва да се свежда до бинарен избор между пълна намеса и пасивна помощ. Има междинни форми: обучение извън фронта, логистични мисии, защита на граници, индустриални договори и постоянни европейски сили за сдържане.
За пазарите и отбранителната индустрия това означава постоянен режим на разходи. Ако Европа приеме, че сигурността вече не е евтин американски чадър, бюджетите, облигациите и индустриалната политика ще се променят. Войната в Украйна става тест за фискална издръжливост и политическа зрялост.
Най-трудното е общественото съгласие. Европейските лидери могат да обещават повече разходи, но трябва да убедят избирателите, че това не е абстрактна геополитика, а защита на собствените им граници, енергия и икономика. Без такава връзка всяко увеличение на отбраната ще изглежда като конкуренция на социални разходи.
Украйна вече изпълнява ролята на предупреждение. Тя показва какво струва късната подготовка и колко бързо индустриалните запаси могат да се изчерпат. Европа трябва да реши дали ще учи от този урок, докато все още има време.
Изводът е, че най-важният европейски въпрос не е дали утре ще има войници в Украйна. Въпросът е дали Европа може да мисли за собствената си сигурност като за активна отговорност. Ако не може, всяка следваща криза ще я намира богата, но стратегически колеблива.