Вторият мандат на Хиелкема започва с по-трудна програма за застраховане и пенсии

На 1 септември 2026 г. започва вторият петгодишен мандат на Петра Хиелкема като председател на EIOPA. Решението за удължаването беше взето по-рано през годината, но днешната дата е оперативното начало на следващия цикъл за европейския застрахователен и пенсионен надзор. За България това не е далечна брюкселска кадрова новина. EIOPA влияе върху правилата и надзорната култура за застрахователи, професионални пенсионни схеми, потребителска защита, дигитални рискове и устойчивост на сектора.

Първият мандат на Хиелкема съвпадна с период на висока инфлация, геополитически шокове, дигитализация и по-голям натиск върху стойността на финансовите продукти за потребителите. Вторият започва в още по-сложна среда. Застрахователите трябва да оценяват климатични щети, киберрискове и по-скъпо презастраховане. Пенсионните институции трябва да обясняват доходност и риск на хора, които вече очакват повече избор. Надзорът трябва да бъде едновременно строг и практически приложим.

За българския пазар основният урок е, че европейската линия няма да бъде само капиталова. Тя ще бъде и потребителска. Ако застрахователен продукт или пенсионна опция е формално допустима, но не носи разбираема стойност за клиента, надзорният риск нараства. Това е особено важно при продукти с дълъг срок, сложни такси или обещания за защита. Дребният клиент рядко може да оцени всички условия предварително, затова регулаторът все по-често гледа не само договора, а реалното поведение на пазара.

Дигиталният риск също ще бъде в центъра. EIOPA участва в европейската архитектура около DORA и надзора върху ИКТ зависимостите. Застрахователите и пенсионните дружества вече не са само финансови институции, а и оператори на чувствителни данни, портали, платежни процеси и външни доставчици. Един технологичен срив може да стане потребителски проблем, репутационна криза и надзорен казус едновременно. Това прави управлението на доставчици толкова важно, колкото и класическите резерви.

Вторият мандат идва и в момент, в който Европа търси повече дългосрочен капитал за икономиката. Пенсионните и застрахователните активи са естествен кандидат, но само ако защитата на клиентите не бъде пожертвана за политическа цел. Инвестиции в инфраструктура, зелени проекти или капиталови пазари могат да имат смисъл, но трябва да бъдат съвместими с обещанията към осигурените и застрахованите. Надзорният баланс е труден: прекалена предпазливост задушава доходността, прекалена свобода създава бъдещи скандали.

За България това е релевантно и заради пенсионната реформа с подфондове. Повече избор означава повече нужда от подходящост, разбираема информация и контрол върху продажбите. Ако EIOPA поставя акцент върху потребителската стойност и устойчивостта, местните дружества трябва да очакват по-високи очаквания към обясненията, въпросниците, разкриването на такси и управлението на интереси. Това не е само юридически въпрос, а въпрос на доверие.

Застрахователният сектор също няма да остане периферен. Климатичните събития, цената на ремонтите, здравните разходи и автомобилните щети променят цените и достъпността на полици. Когато клиентите усещат премиите като несправедливи, а обезщетенията като бавни, надзорът трябва да гледа пазарното поведение, не само платежоспособността. Стабилна компания, която продава лошо разбираеми продукти, пак създава риск за доверието.

Следващите години ще покажат дали EIOPA може да поддържа единен европейски стандарт без да изглади разликите между пазарите. България има специфики: по-ниска финансова грамотност, концентриран пенсионен сектор, чувствителност към такси и ограничен местен капиталов пазар. Вторият мандат на Хиелкема ще има значение, ако европейските принципи се превърнат в конкретна местна дисциплина, а не само в документи.