EIOPA обещава по-прости правила за застраховане и пенсии, но без отстъпка от защитата на клиента

EIOPA публикува актуализация за напредъка си по опростяване на регулациите в застраховането и професионалните пенсии. Темата може да звучи административно, но за пазари като българския тя е важна по две причини. Първо, отчетността струва пари и тези разходи в крайна сметка се отразяват върху продуктите. Второ, прекалено сложните правила могат да намалят прозрачността вместо да я увеличат, ако компаниите и клиентите започнат да гледат на тях като на формално бреме.

Органът подчертава, че опростяването не трябва да отслабва финансовата стабилност, потребителската защита или надзорната способност. Това е ключовото напрежение. Застраховател и пенсионна институция управляват дългосрочни обещания, често в периоди, когато клиентът няма ежедневно усещане за риска. Ако отчетността е твърде тежка, тя изяжда ресурс. Ако е твърде лека, проблемите може да останат скрити до момент, в който корекцията е скъпа.

Сред вече предприетите мерки EIOPA посочва намаляване на тримесечните отчетни шаблони с 26% и на годишните с 30% за самостоятелни дружества по ревизираната Solvency II рамка. За малки и несложни дружества съкращенията са още по-големи. Органът също преглежда 25 комплекта насоки и ги съкращава приблизително с една трета. Това показва, че европейският надзор вече признава, че повече документи не винаги означават по-добър контрол.

За България връзката с пенсионните спестявания е пряка, дори когато става дума за професионални пенсии на европейско ниво. Българският пазар е в период на по-голям избор и по-сложни продукти. Ако европейските правила станат по-пропорционални, местните дружества могат да отделят повече ресурс за управление на риска, дигитални услуги и разбираема комуникация. Но това ще бъде полезно само ако надзорът запази достатъчно данни, за да сравнява, предупреждава и санкционира.

EIOPA настоява и за по-добра координация между националните надзорници, по-голямо използване на вече подадени данни и по-структуриран диалог с индустрията. Това е важно при трансгранични продукти, застрахователни групи и дигитални продажби, където клиентът вижда един бранд, но зад него може да стои сложна европейска структура. Единният пазар работи добре само когато правилата са предвидими и прилагани по сходен начин.

Най-деликатният баланс е между пропорционалност и сравнимост. Малките участници имат основание да искат по-малко бюрокрация, но потребителят има нужда от данни, които могат да се сравняват между дружества и продукти. Ако опростяването доведе до по-разбираеми публични показатели, то ще помогне на хората да избират фонд, застраховка или пенсионен продукт. Ако обаче остане само вътрешна административна реформа, ползата за крайния клиент ще бъде по-трудна за доказване.

В България това ще бъде особено важно при предстоящото разширяване на избора в пенсионното осигуряване. Когато продуктите стават повече, добрата регулация трябва да помага на клиента да разбере разликата между риск, гаранция, такса и хоризонт. Ако формулярите са по-кратки, но езикът остава неясен, опростяването няма да промени поведението. Ако обаче съкращаването се използва за по-смислени сравнения, то може да намали зависимостта от продавача.

Следващото за наблюдение е дали опростяването ще се превърне в реално по-ниски разходи и по-ясни документи за клиента, или само в по-лек вътрешен процес за компаниите. За пенсионните и застрахователните потребители най-добрият резултат би бил прост: по-малко бюрокрация за дружествата, но повече смислена информация за човека, който плаща вноската и носи риска.