Инвеститорите в развиващи се облигации вече търсят качество, не само доходност

Инвеститорите в облигации на развиващи се пазари започват да се отдръпват от най-рисковите емитенти, докато доходността по американските държавни облигации се задържа висока. Според публикация на Bloomberg, цитирана от Economic Times, мениджъри като Aegon USA Investment Management и JPMorgan Asset Management намаляват по-рискови залози и търсят по-качествени кредити.

Това е важна промяна, защото през последните години много портфейли търсеха доходност там, където развитите пазари не я даваха. Когато американските книжа вече предлагат висока доходност, слабият емитент от развиващ се пазар трябва да плаща още повече, за да бъде интересен. Ако кредитният спред е твърде тесен, компенсацията за риска вече не изглежда достатъчна.

За българските инвеститори темата е по-близка, отколкото звучи. Много международни облигационни фондове, балансирани фондове и пенсионни портфейли имат експозиции към emerging markets през индекси или активни стратегии. Дори фондът да се продава като глобален или диверсифициран, вътре може да има държавен и корпоративен дълг от страни, чиято цена зависи от долара, петрола и американската доходност.

Ключовият риск е двойният натиск. Когато доходността в САЩ расте, капиталът може да се върне към по-сигурни активи. Когато доларът се засилва, държави и компании с доларов дълг усещат по-висока тежест. Ако към това се добави скъп петрол, вносителите на енергия са под още по-голям натиск. Затова селекцията по кредитно качество става по-важна от общото желание за висока доходност.

Това не означава, че развиващите се пазари трябва да се избягват напълно. Някои държави имат по-добри резерви, по-стабилна фискална позиция и по-ясна политика. Точно затова мениджърите преместват капитала, вместо просто да излизат от целия клас активи. Разликата между качествен и слаб емитент се разширява, когато глобалната ликвидност стане по-скъпа.

За дребния инвеститор практическата проверка е в документите на фонда: какъв е делът на emerging markets, колко е валутният риск, какъв е средният кредитен рейтинг и дали доходността идва от качество или от поет риск. Високата текуща доходност може да е компенсация за реален риск от спад на цената, а не подарък. Това важи особено при фондове, които изглеждат консервативни само защото са облигационни.

Добрата новина е, че по-внимателният пазар може да дисциплинира емитентите. Когато инвеститорите различават по-ясно силни и слаби баланси, капиталът не изчезва, а става по-скъп за най-рисковите длъжници. Това намалява вероятността портфейлът да бъде купен само по доходност на екрана. Лошата новина е, че преоценката често идва рязко, когато ликвидността вече е по-тънка.

Следващото за наблюдение са американските доходности, спредовете и поведението на фондовите потоци. Ако инвеститорите продължат да изискват по-висока премия, най-слабите емитенти ще се финансират по-трудно. Ако риск апетитът се върне, доходността може отново да привлече капитал. Но посланието от последните движения е ясно: при по-скъпи долари и по-високи базови лихви качеството отново има цена.